Чудовището на нашата улица

Шестнадесета глава Сълзите на една царица

Светлината на свещите проблясваше по каменните стени в стаята на Клео и създаваше автентична атмосфера за изложението на скъпоценностите й, приготвено със стил, но не от Клео, а от прислугата. По време на урока за търсенето и предлагането в часа по икономика, тя бе изпратила съобщение на Беб и Хасина. Но господин Вирга нямаше основания да не се гордее, макар Клео да не внимаваше в часа. Съобщението й бе чиста форма на търсене, което не се влияеше от предлагането и въпреки това винаги намираше. А днес търсенето включваше:

И предлагането трябваше да подсигури всичко това, преди Клео да се е прибрала от училище.

И сега сред упоителното благоухание на смола и ритмичната песен на Утада, Клео водеше през мъждукащия полумрак на стаята своите приятелки, чиито очи бяха вързани. Спряха пред бялото табло. Върху него бяха подредени проблясващите й съкровища и то стоеше гордо пред трите отворени саркофага като пищно обкичена царица пред своите прислужници.

— Готови? — попита Клео с напевен тон.

Те кимнаха нетърпеливи.

— Добре, свалете превръзките!

С едно движение момичетата дръпнаха ленените ленти от очите си и ги пуснаха на каменния под. С тихи стъпки Миу-Миу и Бастет изтичаха да предявят правата си над новите играчки и побягнаха с тях, преди птиците да им ги откраднат.

— Клео! — прехласна се Клаудин. — Още по-красиви са на живо.

— И още как! — засмя се Клео.

— Може ли да ги пипна? — Блу свали ръкавиците на точки и посегна към сияещия в мрака пръстен от лунен камък.

— И още как! — избъбри Лала.

Засмяха се, но от всички най-силно се смееше Лала. Тук тя бе свободна и нямаше нужда да крие кучешките си зъби. Те продължаваха да се смеят, точно както някога, когато бяха деца. И както някога смехът им носеше избавление. Тази интимност вдъхна спокойствие на Клео. Нейните момичета се бяха завърнали.

След като измиха ръцете си в сапунената вода, те започнаха да пробват накитите. Лала хрупаше парчета целина и едновременно, с търпението на истински стилист, откопчаваше и закопчаваше златните реликви.

Без да се колебае, Клео вдигна инкрустираната златна корона и я сложи на главата си. Тежестта прикова босите й крака към каменните плочи, притисна косата й в очите, означи позицията й в социалната йерархия.

— Зъб-ележително — Лала описа външния й вид в една тетрадка от папирус. — Според мен без обеците ще е по-добре. Само дългата гривна змия и си готова. — Тя бе така уверена зад затворените врати на двореца: силна, почти властна, енергична, съвсем различна от срамежливото навъсено момиче в училище. За миг Клео зърна значението на това да живееш открито. Освобождението пречистваше зацапаните прозорци на душата и пускаше вътре лъчите на светлината. Но каква полза да мисли за това? Нищо никога нямаше да се промени.

— Съгласна! — Клео се възхити на завършеността на образа в огледалния саркофаг.

— Прекрасни са! — Клаудин държеше обеците с форма на круши на фона на кестенявата си коса.

— Сложи и това и си готова. — Лала й подаде кованите гривни. — И не забравяй да почистиш ръцете си преди снимките.

— Още сега ще се обадя на Аня. Кога са снимките? — Клаудин мушна едно парченце пушено месо в устата си.

Стомахът на Клео се преобърна. В Teen Vogue още дори не знаеха за съществуването на момичетата.

— Ами, четиринайсети октомври — измърмори тя и взе чашата със студен чай от нар.

— Сутринта или следобеда?

— Вечерта.

— Те ли ще имат грижа за грима и прическите?

— Естествено.

— Облеклото?

— Да.

— Храната?

— Да.

— Ще ни дадат ли извинителни бележки за училище?

— Ще ни дадат.

— Ами транспорта?

— Какво транспорта?

— Как ще стигнем дотам и как ще се върнем?

— О, Изида! Спрете, за да мога да помисля — тросна им се Клео, докато се питаше как е могла да забрави да потвърди участието на момичетата.

— Какво толкова има да мислиш? — попита Клаудин.

— Нищо. Извинявайте. Готова съм.

Клео извади телефона си, изтри набързо някакво досадно съобщение от Франки, която пак плачеше за внимание, и мигновено изпрати до Ману следното спешно послание.

— Какъв красавец! — извика отнякъде Блу. Гласът й стигна до тях приглушен.

— Къде е Блу? — попита Клео Лала и Клаудин.

Те свиха рамене и се озърнаха наоколо.

Ненадейно саркофагът в далечния край на стаята се отвори бавно със скърцане. Отвътре излезе Блу с лунния пръстен. На лицето и се четеше възхищение.

— Какво правиш в гардероба ми? — попита Клео с чаровна усмивка.

— Исках да се уверя, че наистина свети в тъмното — отвърна Блу. — Свети. Наистина свети. Като някоя огромна розова буца тобико — каза тя, като имаше предвид яйцата на летящите риби, от които нейните побратими се излюпваха. — Това със сигурност ще го сложа.

Бип!

Клео погледна телефона си. „Дано новините са добри, дано…“

Клео изпуфтя гневно, нахлупи короната на главата си още по-здраво и призова силата на предците си, преди да отговори. „Как би постъпила Клеопатра VII?“

Двойка сиви египетски козодои28 излетяха от леглото на Клео, за да пийнат глътка от червените мътни води на Нил. Да можеха само да оценят колко спокоен бе животът им.

— Каза, че снимките са вечерта, нали така? — попита Клаудин и извади от червената кожена чанта телефон Motorola Karma.

Клео кимна, без да вдига поглед от екрана на своя айфон, молейки се Ману да побърза и да й прати добри новини.

— Здравей, Аня, Клаудин е. Ще се снимам като модел за Teen Vogue и искам почистване на цялото тяло на четиринайсети октомври сутринта. — Тя погледна дългите си нокти. — А също и декоративен маникюр. Нещо египетско. Моля те, обади ми се да потвърдиш в…

— Виж дали могат да ме вместят в графика си за овлажняващи процедури — обади се Блу.

— Аз ще отида на сауна — включи се и Лала.

Клаудин кимна и продължи да добавя новите процедури към списъка.

Бип!

— Да! — извика Клео.

Египетските козодои отлетяха обратно на леглото.

— И ти ли прочете съобщението на Франки? — Блу размаха телефона си.

— Ъ? Какво съобщение?

— Ами ще ни дават по телевизията, ще променим света.

Лала и Клаудин провериха своите телефони.

— Ставаме известни — обяви Лала. — Първо в списанията, сега по телевизията!

— Мисля, че трябва да си наемем импресарио — предложи Блу.

Клаудин преметна чантата през рамо и подкани:

— Мисля, че трябва да тръгваме. Срещата е след три минути.

Блу сложи ръкавиците си.

— Чакайте — изрече Клео. — Нали не си тръгвате точно сега?

— И защо не? — попита Лала, докато обличаше лилавото кашмирено поло.

— Защото… — Клео разтвори широко ръце — още не сме свършили с това.

— Свършихме — Лала размаха бележника като доказателство. — Тук имам описание на всяка от вас. Няма какво повече да правим.

— Ами позите? Тях няма ли да упражним? Както и да не си присвиваме очите?

— Шегуваш се, нали? — попита Клаудин направо.

— Не.

Игривите пламъци осветяваха безизразните погледи и на двете.

— В случай че сте забравили, досега никога не сме правили подобно нещо. Ако снимките се провалят, ще сменят темата на броя. И тогава Кайро няма да е на мода още пет хиляди години, а моите дизайни за бижута никога няма да се прочуят. Това е големият ми шанс.

Дори самото изричане на тези думи накара стомахът й да се свие.

— Разбирам, Клео — съгласи се Блу, за да избегне спора. — Но ти помисли ли за моя голям шанс? — Тя окачи пръстена от лунен камък обратно на кукичката. — Ти имаш връзки, а аз какво имам? Искам да стана професионален сърфист. Кой ще спонсорира момиче с люспеста кожа и ръкавици?

Лала изпръхтя.

— Нещата трябва да се променят, Клео. — Блу се наведе и взе в шепи малко вода от Нил, която втри във врата си. — Нормитата трябва да започнат да ни приемат. В противен случай никога няма да постигнем мечтите си.

Клео погледна с досада.

— Не се ли умори да се криеш? Не искаш ли да си нормална? — попита Лала и набучи две доматчета на зъбите си.

Клаудин се засмя.

— Ла, ти никога не можеш да бъдеш нормална, дори да опиташ.

— Няма нищо специално в това да си нормален — Клео повдигна леко брадичка, като все така държеше на своето.

— Не беше ли приятно да отидем на танците, без да се маскираме? — попита я Блу нежно.

— Не си струваше цената, която платихме, ако това питаш.

— Ами ако не сме платили нищо? — попита Клаудин.

— Няма нищо безплатно — отвърна Клео, изненадана от собствения си цинизъм. Това бунт срещу промяната ли бе, или срещу Франки?

— Избрах да уча в Америка на разменни начала, защото родителите ми казаха, че тук ще бъде различно. — Изведнъж Блу бе станала сериозна. — Казаха ми още, че тук има невероятна сплотеност сред РАД и те ще променят нещата. Искаха аз да отрасна в по-добри условия от тях. И откакто съм дошла, не мога да събера смелост да им кажа истината. Електронните ми писма и пощенските картички са пълни с гнусни лъжи. — Блу отиде до вратата. — Затова мисля, че трябва да чуем какво ще ни каже Шийла. — Изведнъж чаровната й патешка походка разгневи Клео.

— След бъркотиите, в които ни забърка последния път?

— Ще отидем само да чуем какво ще каже. — Лала последва Блу. — Да тръгваме.

Вътрешно разкъсвана, Клаудин стоеше помежду им и си играеше с ципа на чантата.

— Все пак трябва да отработим позите.

Клео се усмихна одобрително. Винаги можеше да разчита, че Клау няма да я изостави.

— Не че не искам да отстъпя, но имаме две седмици за това — Блу хвана топката на вратата с форма на скарабей, — а тази среща, изглежда, ще е важна.

— По-важна дори от Teen Vogue? — Клео тропна с крак, като се питаше откога Блу бе добила толкова самоувереност.

Лала се засмя, но никой друг освен нея не схвана хумора.

— О — тя потрепери. — Помислих, че се шегуваш.

— Сбъркала си тогава. — Клео скръсти ръце върху плетения пуловер и издаде ханша си настрани. От внезапното движение короната на главата й се килна напред, но тя успя да я улови, преди да падне. За беда, същото не можеше да се каже за общественото й положение. — Добре — каза тя с пораженческа въздишка. — Ще дойда.

Тя окачи царските си накити и последва приятелките си към дома на Франки, като се кълнеше, че това е за последно.