Отдадох се на упорит труд заради обичта си към света и за утеха на благородните сърца: за онези от тях, които са ми скъпи, и заради един свят, към който сърцето ми е преизпълнено със състрадание. Нямам предвид обикновения свят на тези, които (както съм чувал) не понасят страданието и единственото им желание е да се къпят в блаженство. (Господ да им даде да си живеят в блаженство!) Не техният свят и начин на живот интересува моя разказ: житието им не се пресича с моето. Друг свят нося в съзнанието си, събрал в едно сърце горчива сладост и скъпа тъга, блаженството на сърцето и болката на копнежа, драгоценния живот и печалната смърт, драгоценната смърт и печалния живот. Нека този свят бъде моят свят, да бъда прокълнат с него или да бъда спасен.
Тази творба не би се появила без помощта на доста хора. Искам да изкажа признателността си към: Ева Каминг, Нанси Деминг-Уилямс, Артър Рос Евънс, Питър Стампфъл и Майкъл Уелън, които прочетоха един ужасно дълъг ръкопис, а след това ми предоставиха своята подкрепа, полезни съвети и мъдри предложения; на Ендрю Харис за логистичната му подкрепа, която далеч надхвърли приятелския дълг, и особено на моите редактори Бетси Уолхейм и Шейла Джилбърт, които работиха дълго и упорито, за да ми помогнат да напиша най-добрата си книга. Всички те са прекрасни хора.