2 (-) читать бесплатно онлайн полную версию книги (ч. 2)

Конете трябва да работят много. – каза Конър, вземащ ръката ми и стискащ я. – Куче. Да

спиш по цял ден.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Котка. – каза Британи. – Само, че съм алергична към тях. Мога ли да бъда алергична

към себе си?

Далас се засмя още по-успокоено.

Окей, схванах. Не трябваше да слушам историите. – той смигна на Британи. – Още една

игра на масата?

След като Британи и той се върнаха в игралната зала, тези от нас, които останаха на масата

гледаха неудобно един към друг.

За какво беше всичко това? – най-накрая попита Кайла.

Лукас поклати глава.

Не съм сигурен. Рейв, наблюдавай го, особено когато е с Британи.

Погледа ми се премести на Рейв, за да преценя реакцията му. Както обикновено, не направи

нищо. Дори не погледна към мен. Просто кимна на Лукас и стана от стола.

Мислиш ли, че е опасен? – попитах.

Лукас поклати глава.

Ако е, можем да се оправим с него.

След като напуснахме след час, се съгласихме, че Далас е просто турист привлечен от митовете

за гората. Виждали сме го и преди – което беше и причината, хората от Биo Хром да ни дебнат.

Също така мислехме, че са безобидни.

Рейв беше отишъл да наблюдава Далас, но останалите от нас си легнахме по леглата. Имахме

програма, която започваше от раната утрин.

На следващата сутрин се събрахме близо до кабините си, за да посрещнем групата си. Повече

от дузина момичета, практически подскачаха наоколо възбудени от мисълта за къмпинг в

дивата природа. Или ентусиазмът им се дължеше на това, че трима от водачите им са секси – и

това не се отнасяше за Британи, Кайла и мен.

Лукас, Конър и Даниел проверяваха раниците на всички момичета, за да са сигурни, че са

сложени удобно на раменете им и че не бяха твърде тежки. Ние шерпите ще носим тежките

или обемни провизии.

Даниел е сладък. – каза Кайла.

Той не е идвал с нас на училище, откакто семейството му се премести близо до Сиатъл, но се

присъедини към Тъмните Пазители по-рано това лято, така че вече го познавахме. Не мисля, че

му обръща голямо внимание. Той носеше черната си коса в къса прическа, което беше

необичайно. Повечето момчета, които познавахме имаха дълга коса.

Да, както и да е. – каза Британи.

Знаеш, че не би било в твоя полза ако държиш момчетата надалеч. – посочих.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Не искам момче, което не ме иска.

Може би той ще… ако му да дадеш шанс. – каза Кайла.

Освен това, старейшините казаха, че просто трябва да има момче с теб. Той не трябва

да е единствения. – казах к. – Когато правилния човек дойде, може да се разделиш с

него.

Тя ме погледна свирепо.

Те не знаят дали ще проработи. Аз съм първото момиче, което ще е само. Просто

предполагат.

Добре, очевидно не е първата. Ако знаем, че момичето може да умре, ако премине първата си

трансформация сама, значи някъде в миналото някое момиче го е направила сама. Но не

мислих, че е най-добрата идея да го споменавам. Нямаше причина да карам Британи да спори.

Разбира се, че знаят какво ще стане. – казах, звучаща по-уверена отколкото се чувствах.

Британи може и да поставя под въпрос избора ми за половинка, но отвъд всичко все

пак си оставахме приятелки. Исках тя да оцелее през следващото пълнолуние. – Те имат

древни текстове, книги. Сигурно ще ги използват, за да намерят отговора на дилемата.

Мислиш ли? – попита тя, и чух надежда в гласа к.

Със сигурност. – сложих ръка на рамото к. – Ти си Тъмен Пазител. Ценят те. Няма да

гадаят за нещо толкова важно.

Тя обърна поглед към Даниел. Той се бе навел към три малки скаута, обясняващ им нещо.

Притежаваше широка, топла усмивка. Британи въздъхна:

Предполагам, че има и по-лошо от него.

Това е дух! – възкликнах. Не. Щях ли да бъда толкова доволна, както и неохотна да

приема, ако вече нямах Конър?

Британи извъртя очи.

Не знаете какво е. Напоследък се безпокоя за… - гласа к спадна.

Безпокоиш се за какво?

За нищо. Забрави.

Преди да мога да я убедя да ми каже, тя отиде до групата от момичета и се представи на

водачите и придружителите им.

Погледнах към Кайла. Лицето к бе обгърнато от маската на безпокойството.

Искаше ми се да вярвам, че е добре. – казах к.

Кайла ми се усмихна съчувствено.

Знам. Аз имах само 48 часа да се приготвя за първото си пълнолуние… не мога да си

представя колко мъчително е било за теб да имаш много по-дълго време. Особено за

Британи.

Преди месец к бях казала, че не мога да чакам. Сега, не бях толкова сигурна.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Ти каза, че това към Лукас е било мигновено – че си почувствала незабавно силна

връзка. Британи има време да намери някой.

Кайла кимна, но подозирах, че не вярва в това, което казах повече от мен. Не знаех кое ще е

по-лошо: да го преминеш сама или да го преминеш с някой, който всъщност не иска да е там.

Погледнах обратно към групата от момичета. Британи всъщност говореше с Даниел. Може би

все пак има надежда.

Лукас ни даде знак да тръгнем. Наместих раницата си и тръгнах напред, огледах се назад, за да

се уверя, че няма изостанали или скитащи назад скаути.

Беше толкова странно, че Рейв го няма с нас. Чудех се къде е, какво прави. Най-накрая се

огледах наоколо, но не го виждах никъде. Влязох в гората и се изненадах от това, колко тъжна

бях.

Искаше ми се с такава свирепост Рейв да е с нас, че чак се уплаших.

По времето когато слънцето започна да се вдига, момичетата бяха загубили ентусиазма си. Не

ги обвинявах. Лукас ги притискаше доста силно.

Понеже бяхме длъжни да следим момичетата и да гледаме за опасност, не се обединихме по

двойки докато лагера не бе построен и всеки бе седнал около лагерния огън и си печеше

ружките.

Кайла и Лукас бяха седнали близо един до друг, говорещи тихо. Беше очевидно, че се опитваха

да се държат прилично пред малките скаути, понеже се докосваха за кратко и дори сякаш

непреднамерено. Но дори и когато не се целуваха или галеха, все още имаше интимност

между тях – като, че ли споделяха много дълбоки страни на душите си.

Британи от друга страна, дори не споделяше и частица от това с Даниел. Тя седеше надуто до

него, концентрирана по-скоро в правенето на ружките си, отколкото говоренето с него. Беше

очевидно, че той се чувства неловко. Като ги гледах заедно, не мислех, че срещата може да

стане по-лоша. В момента наистина оценявах, че винаги съм имала Конър.

Не, че ние говорехме или се докосвахме един друг – по невнимание или другояче. Но все пак

се чувствахме удобно един до друг.

Момичетата не говориха много. Част от тях изглеждаха, като че ли ще заспят направо на

местата си.

Погледнах скришом към Британи:

Не мисля, че старейшините трябва да влязат в светотатство. – промърморих, така че

само Конър да ме чуе.

И аз си мислих същото. – той каза, също толкова тихо. – Катастрофално е.

Обърнах рязко главата си, за да го погледана. С ъгълчето на окото си, видях че Британи

внезапно ме изучава. Облегнах се на Конър, като че ли ми е удобно и прошепнах в ухото му:

Не мисля, че е толкова лошо.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Той прибра кичурите, които се бяха отделили от плитката ми обратно зад ухото ми, кокалчетата

на пръстите му се плъзнаха по челюстта ми, очите му се стоплиха, като че ли говорим за нещо

лично:

Той дори и не се опита. Не знам. Той може поне… да говори с нея.

Намерих за интересно, това че той мисли, че проблема е в Даниел, докато аз мислех, че е в

Британи.

Може би просто се нуждаят от малко повече време за да се опознаят. - наистина исках

да съм позитивно настроена към шанса к да си намери сродна душа.

Човече, толкова се радвам, че не трябва да правя всичките тези сцени на среща.

Почувствах неудобно стягане в гърдите си.

Не мислиш ли, че причината да сме заедно – е защото сме удобни?

Не. – наведе се и ме целуна нежно.

Едно от момичетата изхили и се провикна:

Конър и Линдзи, седят на дървото…

Конър и аз толкова бързо се отдалечихме, че почти се ударих.

Няколко момичета запяха:

Це-лу-в-ка…

Разбира се те завършиха песента погрешно – забравиха да споменат, че след любовта идва

трансформацията – но реших да не ги поправям.

След това, на лидерите им, им отне малко време да ги вкарат в палатките им. Те решиха да

пеят за Лукас и Кайла, след това за Британи и Даниел. Никога не съм виждала Британи толкова

изчервена. Имах чувството, че би избягала в гората, ако нямаше да изглежда страхливка.

Кайла пое първата смяна за нощната стража, което оставяше мен и Британи сами в палатката.

Приготвяхме се за лягане в тишина. Когато изгасихме светлината, се шмугнах в спалния си

чувал, гледаща нагоре, мислех си за Конър и се чудех защо не се гушкаме повече, защо –

твърде често – просто говоренето изглежда достатъчно за нас. Твърде дълго ли сме били

заедно, че сме станахме имунизирани към тялото на другия? За даденост ли го приемам? Дали

ще се почувствам различно след промяната?

Вече бях започнала да забелязвам някой промени.

Брит? Гората мирише ли ти…по-богато? – забелязвах аромати през похода днес, които

досега не съм.

Какво имаш предвид? – попита тя.

Не мога да го обясня. Всичко мирише по-богато. Знам, че промяната ще усили сетивата

ни – мислиш ли, че започва преди промяната?

Аха, може би…имам предвид сега като го спомена, да, нещата миришат…по-силно.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Каза думите, но не чух никакъв ентусиазъм в тях. Честно казано, не чух никаква истина в тях.

Обърнах се на една страна.

Какво мислиш за Даниел? Искам да кажа - изглежда сладък.

Той е окей.

Знаеш, че може да опиташ по-усърдно.

Лесно ти е да го кажеш. Никога не си опитвала. Винаги си имала Конър.

Мислих си да призная, че може би е права по отношение на мен и Конър – и как удобството не

значи непременно, че сме един за друг. Но колкото по-дълго не давам глас на съмненията, те

няма да станат реални.

Не искам да говорим за Конър и мен – казах, далеч по-остро, отколкото исках.

Не искам да говоря за Даниел.

Лека нощ тогава. – обърнах се на една страна. Защо се опитвах да бъда мила, да к

помогна да си избере половинка? Не беше моя работа.

Линдзи? – повика ме колебливо няколко минути по-късно.

Почти нямаше да отговоря, почти щях да се престоря, че вече съм заспала:

Какво?

Ами ако… ами ако не съм шифтър? – каза със нисък глас.

Станах рязко, твърде шокирана от идеята, за да отговоря. Не беше ли се чудил Конър същото?

Ами ако това е причината нито едно момче да не се сближи с мен? – продължи тя. –

Ами ако нещо не е наред с мен?

Ох, Британи, това е… това е просто… - не знаех какво да кажа. – Разбира се, че си

шифтър.

Имам чувството, че всички момчета гледат през мен. Дори и Даниел ми се усмихва по-

същия начин, по който се усмихва на момичетата скаути – сякаш съм сладка, но нищо

специално. Няма никакъв огън.

Огън? Дали описваше плашещото нещо, което изпитвам, когато Рейв е наблизо? За

дългосрочен план, не е ли по-добре да се чувстваш комфортно с някой, да сте в синхрон? Огъня

може да те изгори до пепел. Беше просто похот, не любов... нали?

Но моята несигурност не бе това от което тя се нуждаеше, а успокоението.

Виж, Британи, сигурна съм, че няма нищо общо с теб. – казах, дори и да си мислих, че

не съм напълно сигурна. Дори и Конър имаше съмнения, но приближаването към

пълнолунието след седемнадесетият к рожден ден не е време за подсилване на луди

идеи. – В момента само малка група от момчета работят като шерпи. Очевидно е, че

рано или късно ще се разделят. Боже, истинската ти сродна душа може да е… не знам. В

Калифорния, може би, дори в Флорида. И тази година, толкова малко дойдоха за

празника. Друг път, може да се сближиш с някой друг. Тотално разочарование. Но

Даниел може да е заместник докато истинската половинка дойде.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Първият път когато се превръщаме трябва да има елемент на романтика. Не мога да се

успокоя момчето да ми държи ръката, след като искам да държи тялото ми. По-скоро

ще го премина сама.

Може да умреш.

Или може би ще ни освободя от тази старомодна традиция.

Мислиш, че е старомодна само, защото нямаш сродна душа.

Лично аз, не искам да го преминавам сама. Исках магията от трансформацията и чудото на

връзката, която да последвам.

Както и да е, имам две седмици да реша какво да направя. – каза тя. – Ще измисля

нещо.

Отново зазвуча като старата непокорна Британи, която познавах. Всичко ще бъде окей. Когато

потъвах в съня, се почувствах уверена.

Нощта беше тъмна. Луната все още се издигаше. Лек бриз разпръсна косата ми. Конър

застана зад мен, обви ръце около мен и целуна шията ми. Тръпка премина през тялото ми.

Облегнах се на него.

Скоро. – той прошепна в ухото ми. – Много скоро.

Обърнах се в обръча на ръцете му и приех целувката му. Беше изпълнена със страст. Той

плъзна пръстите си по голите ми ръце, а след пръстите му местата започваха да

пламтят от страт.

Чух чупене и пукане. Бях токова разгорещена, че си помислих, че ще се разтопя. Отдръпнах

се и се озовах взираща се в кафявите очи на Рейв, а не сините на Конър. Някак си, без да

забележа те са се сменили. Сега можех да го видя ясно, защото заобикалящите ни дървета

бяха пламнали и оранжеви, и червени пламъци се издигаха в небето.

Игнорирах опасността в която бяхме, Рейв ме дръпна обратно в прегръдката си и сведе

устата си към моята докато огъня ни погълне…

Събудих се дишаща тежко и изпотена. Излязох от спалния си чувал и се препъвах в палатката

докато не усетих студения нощен въздух по лицето си. Спах с дрехите си, така че ми липсваха

само обувките ми, но бях свикнала да ходя боса, затова не ме безпокоеше земята под краката

ми.

Конър седеше близо до огъня. Пристъпи към мен:

Добре ли си?

Кимнах рязко, започнах да прекарвам пръсти през косата си и си спомних че беше на плитка.

Само в съня ми бе разпусната.

Аха, добре съм. Просто лош сън.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Макар, че не в традиционния смисъл на кошмарите. Бях по-изплашена от себе си и образите

които си представях, отколкото от някое чудовище.

Кайла седеше на един дънер. Стана и се приближи:

Толкова си бледа. Сигурна ли си че си добре?

Напълно. Защо не отидеш да спиш? Ще довърша смяната ти.

Лукас смята, че ще обръщаме по-голямо внимание, ако –

Знам. Ако не пазим със сродните си души. С Конър ще се държим прилично.

Тя погледна към него. Той кимна и посочи с глава към палатката ни. Със свиване на рамената, тя се усмихна и ме потупа по рамото:

Добре тогава. Мерси.

Изчезна в палатката.

Конър взе ръката ми в своята.

Ела седни до огъня. Ще се почувстваш по-добре.

Съмнявах се.

Имаше огън в съня ми. Всичко наоколо гореше. Просто ме подръж за минута.

Не го изчаках да отговори. Тръгнах към разтворените му обятия, не се съмняваща, че ще ме

приеме там. Той винаги бе бил опората ми.

Наклоних глава назад и погледнах в сините му очи. Не знам какво прочете на лицето ми, но

наклони глава и ме целуна.

Целувката нямаше нищо общо с тази от съня ми. Беше приятна, сладка и топла. Беше

надеждна. Непроменлива. Истинска.

Целувката в съня…беше просто…добре де, беше просто сън.

Конър ме поведе към дънера, на който седеше Кайла. Щом седнах на него, той се наведе и се

сви пред мен прибирайки отделилите се кичури зад ухото ми.

Преглътнах трудно.

На този празник за слънце стоенето, когато не можа да ме намериш…бях с Рейв.

Тъга докосна очите му преди да каже тихо:

Знам.

Доловил си миризмата му по мен.

Той кимна.

Защо не каза нещо?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Ти или си моя, или не си. Ако си моя, ще се бия за да те запазя. Ако не си…може би не

бих искал да знам.

Плъзнах пръстите си по бузата му. За разлика от Рейв, той рядко имаше набола брада.

Нищо не се случи. Просто направихме обиколка с мотора му. Имах нужда да се махна

от съдбата и мрачността за малко.

Това каза и Рейв.

Сблъска ли се с него?

Разбира се. Всъщност това беше за което се скарахме с баща ми. Той мисли, че трябва

да го предизвикам.

Това е безумие! Ще го убиеш, само защото ме е извел на разходка?!

Спокойно, Линдзи. Нямам никакви планове да го предизвиквам. Харесва ми да мисля,

че трябва да станем малко по цивилизовани през годините и мога да разреша много от

различията ни в човешка форма, а не във вълча.

Но не е ли това причината поради която той вече не е част от шерпа отбора ни?

Не. Старейшините наистина са загрижени за Британи. Ако тя и Даниел не си допаднат,

вероятно ще сложат някой друг при нас.

Замислих се дали да му кажа, че тя не изпитва връзка с Даниел, но имахме все още малко дни

за да го променим.

Внезапно косъмчетата на тила ми настръхнаха – но не и по приятния начин в съня ми.

Конър, имаш ли чувството, че ни наблюдават?

Да.

Дишането ми се забави, когато се опитах да разбера от коя посока може да ни гледат.

Конър се завъртя наоколо. Две момичета надничаха през палатките си. И двете се засмяха и се

прибраха отново вътре.

Конър се изхили.

Не си спомням да съм бил някога толкова млад и глупав.

Не мисля, че бяха тези двете. – казах, когато станах. Завъртях се бавно в кръг, но по-

миналото ми усещане си беше отишло.

Те бяха всичко което усетих. – Конър помириса въздуха. – Нищо необикновено.

Не можех да се освободя от чувството, че е бил някой друг.

Лукас сигурно е прав. Не трябва да пазим с някой, с който се гушкаме повече отколкото

говорим.

Конър се засмя.

Той е мъдър, нашия лидер. Ти пази тук. Ще обиколя лагера.

Знаех, че няма да открие нищо. Каквото и да е било си е отишло. Но не ме спря да се чудя, кой

е бил и по-важното - какво искаше.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Chapter Eight

Осма глава

Превод: sunset

Редакция: djenitoo & sunset

___________________________________________________________________________

Пътувахме още два дни, водейки момичетата по-навътре в гората. Имаше части от

националната гора, където са пътували само още няколко души и бяха по-диви и

опастни, но ние ги избягваме и помогнахме на момичетата и техните лидери да стигнат

до мястото на финалния си лагер и да ги настаним в относително безопасно място.

След като се подсигурихме, че лагера е сигурен бе все още рано през деня, затова

започнахме да се приготвяме за тръгването си от групата. Британи и Даниел щяха да

останат назад и да ги пазят. Попринцип бихме оставили само една шерпа, но

старейшините бяха дали заповед да насърчим Британи да се свърже с Даниел.

Не виждах това да се случва, но нямаше да стане нищо, ако прекарат още няколко дни

заедно.

Когато се върнем ще имаме достатъчно време да те заведем до

Уолфорд преди пълнолуние – каза Лукас на Британи.

Както и да е – тя реагира сякаш е отегчена от цялото нещо.

Това беше най-важната нощ в нашия живот, а тя се държеше сякаш я дразнеше.

Хващайки я за раменете, я завлякох далеч от групата.

Ей! – започна да протестира, откъсвайки се от хватката ми.

Британи, трябва да се захванеш за това. Даниел се опитва . . .

Няма никаква връзка. Нула. Нищо. И двамата го знаем. Ще предпочета

да мина през него сама.

Просто помисли за него като за линия на живот. Може да е там . . . само

за всеки случай.

Не е възможно да е толкова болезнено, колкото го изкарват момчетата.

А и ако Лукас е бил там само, за да разсейва Кайла – благодаря ти

много, но мога да си намеря и сама нещо, което да ме разсейва. Всичко

ще бъде наред.

Прегърнах я силно.

И двете ще сме добре – прошепнах, надявайки се да е истина.

Бяхме способни да прекараме по-добре без тези доставки, които разнасяхме и ако не

чувахме тази цяла дузина шумни момичета. Започнахме да приготвяме лагера си по

залез и осъзнах, че с малко късмет щяхме да сме отново на входа на парка утре вечер.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Лукас и Конър отидоха да заловят заек, а Кайла палеше огъня. Аз бях нервна.

Отивам да набера малко къпини – казах на Кайла и взех малък

контейнер.

Тя се обърна назад за да ме погледне.

Сигурна ли си, че ще се справиш сама?

Видях къпини в някои храсти, които подминахме. Не са далече. Няма да

отнеме много време.

Просто бъди предпазлива.

Както винаги.

Насочих се към посоката от която дойдохме. Забавното беше, че къпините бяха по-

далеч от колкото си спомням и не се намираха близо до следите ни. Плъзнах се надолу

и се покатерих на другата страна, където можех да видя няколко къпини, надзъртащи

от гъсталака. Свъсем внимателно, избягвайки тръните, откъснах една и я лапнах.

Дивите плодове винаги са били по-вкусни от всичко, което може да се намери на

пазара.

Контейнера бе наполовина пълен – аз съм оптимист – когато усетих ясно присъствие и

косъмчетата на врата ми настръхнаха. Възможно най-бавно огледах всичко наоколо и

тогава го видях.

Планинска пума.

Добро котенце – прошепнах под нос, знаейки че съм в беда. Ако

миризмата ми бе човешка може би щеше да си тръгне, но мириса на

шифтъра е като на диво животно.

Тя надеде дълбоко гърлено ръмжение и оголи резците си, които можеха да откъснат

месото направо от костите ми. Внимателно предвижих тежестта на тялото си на другата

страна, приготвяйки се за скок в боровинките, с надеждата, че бодлите им ще ме

предпазят. Устата ми бе толкова суха, че не бих могла да се изплюя дори живота ми да

зависеше от това. Сърцето ми биеше тежко и бях изненадана, че другите не могат да

чуят циркулирането на кръвта в ушите ми.

Видях движението на мускулите на котката.

Подскочих и изкрещях точно когато ме нападна.

Размазано движение скочи върху котката точно преди да падне върху мен. Усетих

сблъсъка на телата, въздуха се раздвижи със сила. Паднах надолу и се извъртях.

Погледа ми попадна върху битката. Можех да видя как вълка напада. Не който и да е

вълк. Единствения, който знаех.

Рейв.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Какво правеше тук? Ами ако загуби битката?

Стъпих на крака и взех стъпка напред, след това една назад. Исках да го спра. Не исках

Рейв да пострада. Сърцето ми препускаше. Исках да изпищя за помощ, но не можех да

рискувам да го разсея. Стисках юмруци толкова силно, че ноктите ми започнаха да се

впиват в кожата.

Писъците на котката запълниха въздуха, бързо последвани от ръмженето на вълка.

Бяха заключени в схватка. Нападаха се един друг, ръмжаха, оголваха зъбите си. Можех

да видя, че Рейв кърви. Исках да притичам до него и да му помогна. Исках да е в

безопасност. Исках котката да си тръгне.

Ягуара се освободи и се спусна към вътрешността на гората. Вълка направи стъпка към

мен и падна.

Притичах до него, седнах на земята и положих главата му в скута си. Той кървеше близо

до рамото и плешките. Когато се опита да повдигне глава я бутнах отново долу, нежно

милвайки козината му.

Шшшшт, просто се отпусни. Трябва да се излекуваш. Всичко ще бъде

наред.

Задържайки погледа му си мислех, че не съм била по-благодарна за нечие пристигане.

Но бе повече от факта, че ме спаси от атаката на ягуара. Бях толкова радостна да го

видя. Исках да разбера както в правел, как се е справял. Имах хиляди въпроси, но най-

вече исках просто да го държа до себе си. Той облиза голото ми коляно, сякаш иска да

сподели, че изпитва същото. Не го скастрих за потайната му целувка.

Чух изпукване на клони и вдигнах глава за да видя момчето, с което Британи играеше

билярд – Далас – да стои там.

Какво си ти? Момичето вълк? – попита.

Опитвам се да не се побъркам тук – каза Далас – Но това е . . . диво,

човече, напълно невероятно. Върколаците. Те съществуват.

Не виждах никакъв смисъл да се опитвам да излъжа и да се измъкна от ситуацията,

която само се влошаваше. Дрехите на Рейв бяха на купчина на земята – обясни това.

Неговата зейнала, кървяща рана се излекува пред очите на Далас – отново, обясни

това. Държах вълк в скута си и му говорех нежно – да, нормалните хора го правят през

цялото време.

Затова поведох Далас към лагера. Бяхме тръгнали само минути преди Рейв да се

присъедини към нас в човешка форма, напълно облечен. Да го видя отново бе като

удар в стомаха, което почти ме замая. Не бях осъзнала, че ми липсва, може би много

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

повече отколкото трябваше. Имах чувството, че аз също съм му липсвала, когато

тихомълком ми подаде контейнера с къпините. Бе пълен, което означаваше, че е

останал още малко време за да ги набере преди да ни настигне.

Сега бяхме насядали около лагерния огън, където два заека се печаха. Не бях сигурна,

че ще съм способна да ям. Бедствието отнесе всичко със себе си.

Предпочитаме термина „шейпшифтъри” – каза Лукас – Върколаци е

толкова . . . холивудско.

Не исках да ви обиждам, но Боже! Менсън непрестанно говореше за

върколаците и мислех, че е просто побъркан, а мозъка му е прекалено

мощен за него. Имам в предвид, IQ-то му е извън диаграмите.

Познаваш Менсън Кейн? – иззтървах се.

Трудно е да не е така, когато работя – работех – за Био Хром.

Работеше? – Лукас повтори със съмнение.

Да. Напуснах преди десет дни. Реших да си взема дълга просрочена

ваканция. А и да – добре, бях любопитен. Исках да разбера за себе си,

дали наистина съществувате.

И реши да го направиш, като ни следваш? – попита Конър.

Недей да звучиш толкова оскърбен, човече. Той ме следеше. – погледна

към Рейв. – Не, че успях да го видя или нещо такова. Бе просто шесто

чуство, разбирате нали?

Да, разбирах. Цялото време, през което имах чувството, че някой ни наблюдава е бил

Далас. А може би и Рейв ни е хвърлял по едно око.

Защо ни последва? – попита Кайла.

Аз съм учен. Нуждая се от доказателство. А вие всички ли сте . . . – гласа

на Далас спадна и той се огледа наоколо.

Ако ти кажем ще се наложи да те убием – каза Рейв и имах чувството, че

се шегува само наполовина.

Виж, пич, не съм дошъл с лоши намерения. Както казах – исках

доказателство. И се опитвах да разбера дали мога да ви вярвам. Всичко

което знаех за вас е, че сте бесни и олиготени.

А сега знаеш, че не сме – каза Лукас – Какво означава това за теб?

Кайла хвана ръката му. Чудех се дали се боеше, че Лукас се опитва да реши какво да

правим с човека. Най-лошия сценарий включваше смърт, но не мисля, че ще стигнем

до там. Можем да го заведем до Уолфорд и да оставим старейшините да се оправят с

него, или да рискуваме и да го пуснем. Кой би му повярвал, така или иначе?

Вижте, мога да усетя как напрежението расте, така че защо не се

успокоим? На ваша страна съм. Реших, че ако наистина съществувате ще

ви кажа, това което знам. А, ако не съществувате, значи съм работел за

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

някакви луди и не трябва дори да ги питам за възтановяване на

работата.

А какво точно знаеш? – попита Конър.

Точно на ръба на гората, малко преди това, което е посочено като земя

на националния парк, има гориста зона, която все още е частна

собственост. Миналата година Био Хром започнаха да строят

лаборатория там. Изглежда правилен избор, разбираш нали? Защото е

надалеч от всичко, посредата на нищото. Хеликоптерите ни доставят

доставки. Живеем и работим там. То е почти като затвор. За да бъда

честен - не бях сигурен, че ще ме оставят да си тръгна. Както и да е, те

са много предпазливи относно това, което правят в факултета. Когато

кандидатствах за работата всичко, което знаех бе, че включва

изучаването на нещо, което наричат Л-факторна ген. Мислех си, че е

нещо свързано с Любовта . . . нещо, което да помгне на загубеняците да

си уредят среща. Наистина нямах никаква представа. Не и преди да

започна да работя там и да открия, че Л идва от Ликантропия. Мислех

си, че е шега.

Той се загледа в огъня. Опитваше се да определи какво повече може да ни каже или

все още се справяше с факта за съществуването ни. Не зная.

Но Д-р Кейн и Менсън – продължи – те са толкова обесебени. Не

престават да говорят за това колко желаят да заловят ликантроп и да го

изучават. Звучи варварско. Имам предвид, ако тези същества

съществуват, да ги заключиш би отнело правата им. Когато казах това,

Менсън отговори, че ликантропите не са хора, затова нямат никакви

права. Звучеше толкова грешно.

Но звучеше като Менсън, помислих си. Погледнах към Кайла. Тя изглеждаше

невероятно тъжна и знаех, че е заради това, че тя не разбираше защо всички не

приемат съществуването ни толкова добронамерено като нея.

Защо не ни каза това миналата нощ? – попита Лукас.

Далас срещтна погледа му.

Щях да го направя, но колкото повече говоря, толкова повече идеята за

върколаците – извинявайте, имах превид ‘шейпшифъри’ – звучеше

толкова . . . невъзможна.

Той погледна към ръката си отново, по начина по който го направи в Слай Фокс: сякаш

не знае как го правим.

Значи си помисли, че да ни шпионираш е по-доброто решение? – попита

Конър.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Вижте, никога преди не съм правил тези неща тип Джеймс Бонд.

Застреляйте ме. Освен това видях на какво е способен – той кимна към

Рейв – Ти можеш да ме убиеш, но вече пристъпих напред и ето ме.

Което ни отвежда обратно назад – за какво точно си тук? – попита Лукас.

Помислих си, че трябва да знаете какво планират.

Каза, че лабораторията е близо до националната гора. Къде точно?

Далечния северен ъгъл.

Защо не ни покажеш? – попита Лукас.

Какво? На карта?

Лукас бе сложил неговото не-се-замесвай-с-мен изражение. В него можех да видя

свирепостта, която го маркираше като водач на нашата група. Съдейки по начина, по

който очите на Далас се разшириха, предположих, че той също го е разпознал.

Мислех си, че можеш да ни го покажеш лично – каза Лукас.

Не ми вярваш – каза Далас, гласа му бе леко кисел.

Нека просто кажем, че сме се срещали с Био Хром и преди. Компанията

не е точно в листа ни за приятели на застрашените видове.

Внезапно станал изключително нервен, Далас се огледа.

Те наеха наемни убийци да пазят мястото. Изглеждат сякаш биха убили

бабите си, ако цената е достатъчно.

И не помисли, че трябва да го споменеш по-рано? – попита Рейв с

мъртвешки спокоен глас, който изпрати тръпка по гръбнака ми, дори

когато знаех, че няма да ме нарани. Той се опитваше старателно да не

ме поглежда – докато аз имах достатъчно време и погледа ми

пробягваше към него.

Заобиколих го. Вижте, аз съм добрият самарянин тук и се чувствам

неоценен.

Трябва само да ни покажеш лабораторията – увери го Лукас – Може да

имаме няколко въпроса щом я видим.

Далас кимна неохотно.

Да, добре, предполагам, че това има смисъл. Но слушайте, наех си стая в

хотела в Търънт. Оставих няколко неща там. Искам да ги взема преди да

тръгнем, защото веднага щом ви покажа лабораторията заминавам за

Канада.

Всички останали гледаха на Далас като на враг, докато аз го виждах като един от

добрите. Надявах се, че не съм наивна.

Рискува много за да дойдеш и да ни кажеш за лабораторията – казах

меко.

Както казах, това което правят . . . не е правилно.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Оценяваме това, че дойде тук – каза Лукас, но гласа му все още

съдържаше нотка на недоверие.

Да – промърмори Далас – Просто се надявам, че това няма да ме убие.

Аз също се надявах, че никой от нас няма да умре.

Далас имаше малка палатка, която щеше да разпъне, но вместо това Лукас го убеди да

спи в мъжката. Не че можеше да се измъкне без някой да го забележи, защото ние

поемахме смени за да наблюдаваме.

Лежах по гръб в палатката. Рейв бе на пост сега, а след това щеше да дойде реда на

Кайла. Нямах шанса да поговоря с Рейв, да му благодаря за къпините – и за

спасяването на живота ми.

Тихо и предпазливо, отметнах спалния спалния чувал, станах и нахлузих обувките си.

Къде отиваш?

Сърцето ми се качи в гърлото заради въпроса на Кайла.

Не мога да спя. Отивам да поема малко свеж въздух.

Виж, Линдзи, това не е моя работа но . . .

Не, не е. – прекъснах я, уверена накъде отива с това. Веднага изпитах

вина за раздразнението си – Виж, аз просто. . . искам да съм сигурна.

Не исках да к разказвам за сънищата ми за Рейв или за това колко развълнувана бях

когато го видях. И двете неща бяха грешни, ако го кажа на Конър. Но не можех да

отрека, че изпитвам възбуда, когато Рейв е наблизо. Беше ли защото той бе новост, а

Конър бе познат?

Просто не е честно спрямо Конър – каза Кайла.

Ще бъде нечестно и ако имам съмнения относно бъдещето ни.

Без да чакам за отговора к излязох от палатката. Усетих присъствието на Рейв преди да

го видя. Той бе в сенките близо до нашата палатка. Усетих погледа му върху мен.

Имаше толкова много сила в него, почти усетих допира му. Затоплих се, точно както в

сънищата си. Обвих ръце около кръста си докато вървях към него, защото бях

уплашена, че няма да имам силата да устоя на изкушението да не го докосна.

Исках да ти благодаря за къпините – бе недостатъчно начало за

разговор, но как можех да обясня, че имах нуждата просто да го видя

отново?

Къпините? – звучеше сякаш изговаря думите през зъби.

Преглътнах тежко.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

И за спасяването на задника ми.

Не мога да повярвам – поклати глава преди да продължи – Не мога да

повярвам, че си тръгнала сама.

Това са моите гори – отговорих натъртено – Нашите гори. Винаги съм се

чувствала в безопасност в тях.

Вече не са безопасни. Не го ли разбираш? – прошепна рязко – Ако нещо

се случи на теб, а аз не съм бил там. . . би ме убило.

Преди да осъзная какво възнамерява да направи, той ме сграбчи, притисна ме до себе

си и устните му пробягнаха по моите. Целуваше ме с такава жестокост, че ме остави

трепереща и вкопчена под натиска му, сякаш внезапно се давех и той бе единствената

ми надежда.

Винаги съм мислела, че целувката е просто целувка. Грешах. Тялото ми реагира диво –

бях струната на арфа, която бе подръпната и сега вибрираше със сладък звук.

Целувката бе по-гореща от всяка, която съм получавала от Конър.

Или просто химията между мен и Рейв бе различна. Обвих ръце около врата му и го

притиснах към себе си. Той ме привлече още по-близо до себе си, с една ръка на гърба

ми и една – проправяща пътя си през кичурите коса. Изглеждаше сякаш няма

намерение да ме пусне. Бяхме толкова близо един до друг, че не бях сигурна къде

свършва моето тяло и къде започва неговото. Лунната светлина не можеше да се

просмуче помежду ни.

Дори когато тръпката на невероятното удоволствие премина през мен, мислите ми

крещяха, че това е грешно, толкова неправилно. Пренадлежах на Конър. Бях негова. Бе

решено.

Прекъснах целувката и отстъпих назад. Дишайки тежко се бях загледала в Рейв,

опитваща се да разбера, какво се бе случило току-що. Той протегна едната си ръка към

мен.

-Линдзи. . .

Не – прошепнах. Каквото и щеше да ми каже – не желаех да го чуя. –

Това беше грешка.

Обръщайки се, се насочих към палатката с истината пулсираща в мислите ми.

Имаше неща в тази гора, които бяха много по-опасни от ягуара. По-опасни дори от Био

Хром.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Chapter Nine

Глава девета

Превод: djenitoo

Редакция: sunset & djenitoo

___________________________________________________________________________

Беше почти тъмно на следващия ден, когато най-сетне достигнахме входа на парка. Прекарах

целия ден отбягвайки да гледам към Рейв, сякаш се страхувах, че ще избухна в пламъци, ако

направим очен контакт или ако Конър някак си разбере, че Рейв ме е целунал.

Чувствах се сякаш се нуждаех от по-силни думи, с които да опиша какво стана миналата нощ –

„целувка” просто не ставаше. Силата на срещата вероятно беше предизвикана просто от страха

и местността, и намека за опасност, която ни заобикаля. Но все още ме оставяше несигурна и

разтреперана.

Съгласен ли си? Ще отидеш утре с Рейв, да му покажеш лабораторията? – попита

Лукас, когато се събрахме на входа на парка.

Да, пич, със сигурност. – отвърна Далас.

Имам мотор. – каза Рейв. – Ще можем да направим нещо междувременно. Какво ще

кажеш да се срещнем на разсъмване?

Аз не съм човек на ранното ставане. – каза Далас. – Какво ще кажеш за средата на

сутринта?

Те си уговориха времето и Рейв си тръгна с Далас. Чудех се дали ще наблюдава бившия Био

Хром служител цяла нощ. Кайла и аз трябваше да вземем групата наблюдаваща птиците на

следващата сутрин. Лукас беше решил, че заедно с Конър трябва да отидат във Улфорд, за да

говорят със старейшините.

Ще тръгнем на сутринта. – каза ми Конър. – Искаш ли да гледаме филм довечера?

Кимнах, опитваща се да звуча ентусиазирано когато казах:

Аха.

Нуждаех се от време с Конър , отчаяно, но толкова се боях, че ще открие отклонението ми от

верността през изминалата нощ. Дори и адреналина да е довел до целувката, би трябвало да

бъда достатъчно силна, за да устоя. Проблема ми беше, че не знаех дали искам да устоя.

Почувствах облекчение когато вървях към кабината си, сякаш четирите стени могат да ме

предпазят от себе си, от тези никога-не-изпитани-преди-чувства, които изпитвах към Рейв. Не

помогна и това, че Кайла ме изучаваше през целия ден, сякаш очакваше да се пречупя във

всеки момент.

Нещо се е случило миналата нощ, когато излезе да говориш с Рейв, нали? – попита тя,

когато хвърли раницата си на леглото си.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Нямам време да говоря за това. Имам среща с Конър. – отидох в банята и си взех горещ

душ. От утре имах няколко дни без Конър или Рейв. Сама с мислите си, може би щях да

си изясня нещата.

Междувременно исках да изглеждам по най-добрия начин за Конър, но по някаква причина не

бях удовлетворена от това което направих. Косата ми бе безформена, грима ми отегчителен.

Запазената ми елегантност бе моето оръжие: къса бяла пола, пурпурен потник без презрамки, и бялото ми дънково яке. Дори носих сандали с ниски токчета. Те ме караха да се чувствам

секси.

Прецених по ниското изсвиркване, което Конър направи когато пристъпих навън - той го

одобряваше. Накара ме да се чувствам по-малко виновна, за това което се случи вчера вечерта.

Луната бе по-голяма и по-ярка тази вечер. С Конър решихме да повървим до града. Означава, че ще хванем късната прожекция, но бях по-заинтересована от това да бъдем заедно,

отколкото коя прожекция ще хванем. Държащи си ръцете, ние вървяхме в удобна тишина.

Опитвах се да не мисля за Рейв, но се безпокоях за него, че ще отиде да намери лабораторията

на Био-Хром сам. Добре де, не напълно сам, разбира се. Далас ще бъде с него, но не го виждах

като боец ако влязат в някакви неприятности.

Ами, ако това с Далас е капан? – попитах. – Ако те се нуждаят от един от нас…ние им

поднасяме Рейв на тепсия.

Пръстите на Конър се стегнаха около моите.

Ново правило тази вечер: Не можем да говорим за Био Хром или за всички други неща,

които се случват. Само за няколко часа, нека се преструваме, че всичко е нормално.

Не ми хрумна, че не съм единствената жадна за безопасността на света в който живеехме

преди. Но той беше прав. Опитва ме се да избягаме от реалността за няколко часа.

Окей, тогава. Какъв филм ще дават? – попитах. Тарънт имаше малък театър, който

показваше само един филм в момента.

Бялата му усмивката проблесна в тъмнина.

Нещо с Рийз Уидърспун – което означава момичешки филм. Ще ми дължиш голяма

услуга за това.

Да отидем беше твоя идея. – имах нужда да го отбележа, удряйки ръката му игриво.

Оу! – разтърка ръката си, след това ме дръпна от пътя към сенките на дърветата, докато

гърба ми се притисна срещу един ствол. – Знаеш ли, Линдзи, че съм споделял с теб

всеки момент от живота си, важен и маловажен.

Не и първата ти трансформация.

Щеше да бъдеш там, ако беше позволено. Искам да съм там заради теб, за първата ти

трансформация. Обичам те.

Сърцето ми се блъскаше в ребрата ми, но не и поради причината която трябва. Би трябвало да

съм чувствам радост, но вместо това бях изпълнена с ужас от чудовищността на това, което

каза Конър и неспособността ми да отвърна със същото чувство. Или Конър усещаше

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

вътрешната ми борба, или не очакваше отговор от мен, защото устата му покри моята.

Целувката му никога не е била толкова важна, толкова значима, защото никога не съм

разбирала тези две малки думи, които бяха огромни за мен.

Борех се да не я сравнявам с неочакваната целувка миналата вечер – тази която открадна дъха

ми и ме остави трепереща.

Конър се отдръпна. Можех да почувствам напрегнатостта в него, когато дланите му се обвиха

около ръцете ми.

Мислиш за Рейв.

Какво? Не.

Кажи ми, че ме обичаш.

Знаеш, че е така.

Той се засмя с кратък рязък смях и пристъпи назад от мен.

Обичаш ли го?

Почувствах сълзите да парят в очите ми.

Конър, нека да не правим това.

Обичаш. Ли. Го.

Винаги бях способна да говоря с Конър за всичко. Внезапно бе толкова трудно да изкарам

думите.

Не знам.

Боже, Линдзи, пълнолунието приближава, а ти не знаеш? Не мислиш ли, че трябва да

знаеш?

Какво предлагаш? Да отида на кино с него?

Тежка тишина се спусна, сякаш бях хвърлила бомба и чакахме да избухне.

Как може да знаеш, че аз съм правилната, Конър? – попитах, мразеща се, че гласът ми

прозвуча толкова слаб, толкова несигурен.

Просто знам.

Това не е отговор. Как знаеш?

Той направи няколко крачки и се озова зад мен.

Аха, окей. Може би имаш нужда да излезеш с него.

Сърцето ми се сви; паникьосах се от възможността да късаме. Това ли беше което исках?

Честно казано не знаех.

Сериозен ли си?

Да, така мисля.

Той започна да се отдалечава.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Конър, чакай! – забързах се след него. – Не искам нещата да свършат –

Внезапно спрях. Косъмчетата на врата ми започнаха да настръхват от необикновеното усещане, че нещо просто не е наред.

Конър! – прошепнах рязко, достатъчно високо не само да ме чуе, но и да усети страха в

гласа ми. Преди да разбера, той беше обратно до мен, изпускащ ниско гърлено

ръмжане.

Усещаш ли го? – попитах. Усещах го като… дисхармония във вселената – което ме

караше да звуча като някакъв вид Ню Ейдж гуру или нещо такова, но не знаех как точно

да го обясня. Гората се усещаше…неправилно.

Чух Конър да вдишва дълбоко.

Кръв. – каза с нисък глас. – Много от нея. Все още топла. Може би скорошно убийство.

Или някой ранен лошо.

Някой? Може да е животно.

Определено е човек.

Стомаха ми се преобърна от мисълта кой може да е там, навън, ранен и вероятно умиращ.

Знаех, че трябва да открием какво се е случило – и Конър също го знаеше.

Той взе ръката ми, кавгата ни очевидно бе забравена:

Сигурна ли си, че ще се справиш с това?

Разбира се. – фактически, всъщност не бях сигурна, но нямаше начин да го призная.

Той пусна ръката ми и осъзнах от движенията му, че той избутва дрехите си в ръцете ми.

Ами, ако е капан? – попитах.

Човешка кръв е, Линдзи. Някой може да е ранен. – и той можеше да го намери по-

бързо във вълча форма. – Няма да можем да комуникираме, така че просто стой близо.

Ако решиш, че сме в опасност, бягай колкото се може по бързо. Викай, за да привлечеш

внимание ако трябва.

Дадено.

Той бързо ме целуна и се надявах, че това не е последната целувка която получавам. Може ли

да бъда по-объркана? Една минута не съм сигурна, че можем да бъдем заедно, а на другата се

надявам тази целувка да не е последната.

Един вид електричество изпълни въздуха, и козина се притисна към мен. Не беше трудно да

видя Конър в тъмнината, защото разцветката му бе в бяло-русата гама, малко по-тъмна от

моята коса. Като вълк той бе способен да чете мислите ми, така че се фокусирах върху задачата

която ни предстои. Плъзнах ръката си по четината му. Когато започна да върви, душейки

земята и въздуха, останах достатъчно близо, за да не го изгубя, пръстите ми от време на време

докосвайки се до козината му.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Така, че много ясно долових, когато той внезапно настръхна, сякаш каквото и да търсихме, вече

го е намерил. Сега можех да го помириша, металичната миризма наситена във въздуха,

толкова плътно, че ми прилошаваше. Можех да видя сянка просната на земята.

Конър изви дълго и ниско. Не знаех защо воя на вълка може да се носи толкова далеч и

толкова сполучливо. Можех да извикам убийство и някой щеше да ме чуе, и щеше да дойде да

ми помогне, но много от нашия вид щяха да чуят Конър. Те ще дойдат. И с малко късмет, щяха

да носят фенерчета. Много информация може да се съобщава във воя.

Конър внезапно се обезкосми и пръстите ми докосваха топлото му, голо рамо. Той беше в

свита позиция.

Мъртъв е. – каза мрачно.

Кой е? – осмелих се да попитам.

Далас. Спомних си аромата му, а нощното ми виждане е достатъчно добро, за да мога

да го виждам ясно.

Зашеметена, едва осъзнавах дърпането на дрехите които държах в ръцете си. Пуснах ги. Вътре

в главата си виках, „ Кой може да направи това? Защо са го направили?” отговора дойде

веднага: Био-Хром.

Конър обви ръцете си около мен, облече якето си, но остана без тениска. Можех да усетя

топлината на кожата му по бузата си.

Добре ли си? – попита.

С него толкова близо, сега можех да попитам въпроса от който се страхувах:

Как е умрял?

Конър ме държеше толкова стегнато, сякаш се нуждаеше от утеха, колкото и аз:

Изглежда сякаш някой – или нещо – е разкъсало гърлото му.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Chapter Ten

Глава десета

Превод: sunset

Редакция: djenitoo & sunset

___________________________________________________________________________

Конър не облече тениската си, защото покри с нея лицето и раменете на Далас. Когато Лукас, Рейв и Зандър - друг шифтър - пристигнаха с фенерчета, за да осветят зловещата сцена, бях

благодарна, че не видях нищо повече от мястото на което стоях, освен зелената тениска.

Не видяхте ли никого наоколо? – попита Лукас.

Не – отвърна Конър.

Усетих допир по рамото си и обърнах глава. Беше Рейв. Не можех да повярвам колко се радвах

да го видя, да зная със сигурност, че е добре. Погледа му пробяга бавно по мен, сякаш искаше

да се подсигури, че моята кръв не замърсява въздуха.

Добре ли си? – попита, гласа му бе по-дрезгав от обичайното, по начин по който

ставаше моя, когато съм уплашена.

Кимах бързо .

Да, аз просто. . . добре съм.

След това той се отдръпна и рязко усетих силната загуба на присъствието му. Клекнал долу той

надникна под тениската.

Изглежда като истинска – каза Рейв.

Той говореше за ухапаното – бе истинска, а не рана, която някой е направил просто за да

изглежда, че Далас е атакуван от вълк.

Мислех си, че го наблюдаваш – каза Конър с раздразнение в гласа. Не бях убедена, че

това се е случило, защото Рейв пренебрегва задълженията си.

Бяхме да си купим по един бургер в Слай Фокс, но той искаше първо да си вземе душ.

Не мислех, че трябва да седя в стаята му и да го чакам, затова останах в бара. Когато не

се появи отидох до хотела. Не беше там.

Чудя се какво се е случило, – промърморих.

Може би някой е разбрал, че иска да ни помогне и не му е допаднало – каза Рейв, гласа

му бе съчувствен. Усетих силата на погледа му върху себе си и най-вероятно трябваше

да погледна надалеч, но не го направих – Рецепциониста каза, че някакъв едър пич е

ходил да го търси.

Един от наемните убийци на Био Хром? – гласа ми бе тих.

Така предполагам. Ако е бил той – изглежда го е открил.

Трябва да съобщим на шерифа – каза Лукас.

Искаме ли и полицията да се замеси? – попита Рейв.

Не виждам друг избор. Той не е един от нас. Може би има семейство някъде.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Шериф Райли бе като нас. Той щеше да извърти нещата както може, за да запази тайната ни и

да се подсигиури, че няма да се разнесе мълва за бесни вълци или върколаци, които разкъсват

гърлата на нищо неподозиращи туристи.

Ще изпратя Линдзи до кабината к – каза Конър.

Добре – отговори Лукас разсеяно, вторачен в тялото.

Не помня нищо от връщането ни до хижата освен, че бе мълчаливо. Дори бухалите не бухаха.

Сякаш цялата гора бе потънала в скръб.

Когато стигнахме отворих вратата и влязох. Конър ме последва.

Кайла, която седеше на леглото си, хвърли завивката си и се спусна към мен. Чудех се какво ли

бе изписано на лицето ми – може би е видяла как кръвтта се бе изцедила от него до

постигането на мъртвешко бяло. Чувствах се като ходещо зомби.

Добре ли си? – попита.

Започнах да си мисля, че това е най-глупавия въпрос, който съществува. Защо хората питат, когато е очевидно?

Кажи к, става ли? – обърнах се към Конър. – Искам да си взема душ.

Нахлух в банята и затворих вратата. Завъртях кранчето на душа, пускайки топлата вода

възможно най-бързо. Бе лято и нощта бе прохладна, но тялото ми бе вкочанено, сякаш съм се

разхождала през замръзналата тундра. Без да махам дрехите си, пристъпих към душа, седнах

на пода и оставих водата да се стича по мен. Имах чувството, че част от кръвта се е пропила в

кожата и дрехите ми. Свих крака, обвих ръце около тях и пристиснах лице към колената си.

Заплаках.

Като по правило, не бях голяма ревла, но Далас не изглеждаше като лошо момче. Той искаше

да ни помогне. Защо не бяхме осъзнали какъв риск поема? Бяхме се срещнали с няколко от

учените на Био Хром – тях ги бе грижа само и единствено за едно нещо: да вземат гена от ДНК-

то ни.

Чух, че вратата се отваря и малко прохлада нахлу в стаята, която се бе задимила от

изпаренията. Най-вероятно се бях попарила, но в този момент ми изглеждаше, сякаш не съм

способна да почувствам нищо.

Линдзи? – попита Кайла и дръпна завесата съвсем малко.

Моля те, не ме питай дали съм добре, – настоях.

Няма, – тя се пресегна и изключи водата. – Нека те изсушим.

Не мога да го направя – но някак си успях. Съумях да сваля мокрите дрехи от себе си, да

ги изсуша и да облека пижамата, която ми бе приготвила. Когато приключих напуснах

банята и се свих на леглото си.

Къде е Конър? – попитах.

Тръгна си. Искаше да се върне и да помогне на Лукас да разберат какво се е случило. –

тя седна на ръба на леглото ми. – Искаш ли да поговорим за това?

Не особено.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Когато родителите ми бяха убити не исках да говоря за това, – каза Кайла. – Този вид

травма може да те обърка напълно.

Едва познавахме това момче, – напомних к. – Но изглеждаше свестен, – не звучеше

сякаш говорех аз. От къде идваха думите?

Конър не мисли, че е случайно нападение на диво животно. Мисли, че е било убийство.

– каза Кайла – Или един от нас е минал на тъмната страна, или някой от хората на Био

Хром е пуснал тренирано куче или вълк.

Ние бяхме единствените, които знаехме, че ще ни помогне, – казах. Вярвах, че Био

Хром са намесени.

Все още ми бе студено. Притеглих към себе си още едно одеяло и погледнах Кайла.

Предполагам, че ще открием отговора, когато намерим лабораторията на Био Хром, –

казах.

Чудя се колко по-трудно ще стане.

Не зная, но това, че ще е трудно не означава, че ще е невъзможно. Поне знаем в коя

посока да вървим.

Освен ако не е излъгал, – обобщи набързо Кайла. – Може би неговата мисия е била да

ни поведе по грешна следа.

Не можем да разгадаем мистерията тази нощ. Лека нощ.

Сигурна ли си, че си . . .

Пефектно съм – отговорих преди да успее да довърши. Превъртях се, обръщайки к

гръб. Чух как леглото к изкърца, когато седна на него. След това лампата изгасна.

Лежах дълго време - изтощена, но неспособна да заспя. Бях сигурна, че при Кайла е същото. Тя

никога не бе неспокойна в съня си. След това почувствах нещо отвъд вратата – скърцащ звук, сякаш някой е стъпил на верандата.

Измъквайки се от леглото, се затътрих през кабината боса и тихо отворих вратата. Стъпих на

верандата и затворих вратата. Не бях сигурна как разбрах, че Рейв е там. Просто знаех. Исках да

се сгуша в прегръдката му, да го задържа и да не го оставям да ме пусне. Замислих се за спора

който водихме с Конър. Наистина ли мислеше това което каза? Беше ли прав? Имах ли нужда

да изуча чувствата си към Рейв?

Не исках да те събудя – каза тихо Рейв, стоейки с ръце заровени в предните джобове на

джинсите си.

Бях будна.

Исках да съм сигурен, че си добре.

Усетих сълзите в очите си.

Рейв, мисля, че грешката за убийстовото му е моя.

Какво? Не. – Пресягайки се към мен, той нежно плъзна пръстите си по брадичката ми, –

Ако е нечия грешка, то тя е моя.

Ако не бях отишла да търся къпини, ако не те бе видял във вълча форма . . .

Той докосна с пръст устните ми, за да замълча, след това ме придърпа към него. Чувствах се

толкова комфортно когато ръцете му преминават по гръба ми.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Ако ни бе казал всичко още първата нощ нещата може би щяха да се развият по друг

начин. Никога няма да узнаем. Нещата се нареждат по този начин, но никой от нас няма

контрол над това. Единственото нещо, което знаем със сигурност е, че някой го е търсил

и сега е мъртъв. Но не можеш да носиш този товар.

Можех, ако желаех, но не казах нищо, защото не исках да споря с него. Емоциите ми бяха

предостатъчни за тази вечер. Точно сега, да бъда в ръцете му бе толкова успкояващо, колкото

да отида на масаж в спа центъра на майка ми.

Виж, миналата вечер – когато те целунах – каза нежно. – Съжалявам, ако съм те

разтроил. Бях толкова уплашен, когато видях пумата... Имах нужда да направя нещо

повече от това да те държа и да знам, че си добре. Ако можех да поговоря с теб след

това може би нямаше да се получи по този начин, но това, което чувствах ... започна да

строи . . .

Всичко е наред – спрях го, преди да каже нещо, за което някой от нас би се разкаял.

Той залепи една целувка на челото ми, след това неохотно отдръпна тялото си от моето и

отстъпи назад.

Както казах, просто исках да се уверя, че си добре преди да тръгна.

Къде отиваш?

Да намеря тази лаборатория.

Сърцето ми се скова.

Конър и Лукас ще дойдат ли с теб?

Не, те отиват да се срещнат със старейшините. Ще се върнат по някое време утре. Аз

тръгвам сега.

Искам да дойда с теб.

Не, прекалено е опасно.

Рейв, чувствам се виновна за смъртта на Далас. Така че, ще тръгна да търся

лабораторията сама, ако трябва.

Той въздъхна разочаровано.

Линдзи, това не е като да напуснеш лагера за да търсиш къпини.

Знам това и искам да го направя.

На Конър няма да му хареса.

Конър бе този, който ми каза, че може би се нуждая да прекарам малко време с Рейв. Знаех, че

нямаше точно това предвид, но въпреки всичко, не можеше да ми се ядоса толкова много. По

този начин, можех да ни помогна като прекарам малко време с Рейв, както предложи.

Трябва да го направя.

Мълчанието на Рейв ми се стори вечно.

Добре. Имаш десет минути да си стегнеш багажа.

Кимайки, достигнах до вратата.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Линдзи?

Погледнах над рамото си към него.

Чудела ли си се някога дали си струва – цената, която плащаме за да запазим

съществуването ни в тайна?

Чудя се за много неща, Рейв.

Най-вече за теб и мен и какво наистина е това силно чувство, което предизвикваш у мен. Беше

ли увлечение по забраненото? Или нещо повече?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Chapter Eleven

Глава единадесета

Превод: sunset

Редакция: djenitoo & sunset

_______________________________________________________

Не е лесно да се измъкнеш от хижата си когато една от твоите съквартиранти наскоро

е преминала през първата си трансформация и сетивата к са се усилили.

- Какво правиш? – попита Кайла сънено когато стана.

Не бях светнала лампата, но нахлуващата светлина през прозореца бе достатъчна, за да

види, че си събирам нещата.

- Нищо. Заспивай.

- Очевидно нещо става.

През изминалата година Кайла бе станала най-добрата ми приятелка, малко след като

взаимоотношенията ми с Британи започнаха да се напрягат, заради това, че Конър бе

избрал мен. Знаех, че някой се трябва да знае къде отивам и какво правя, а и й вярвах

безрезервно.

- Отивам с Рейв, за да потърсим лабораторията.

Внезапно лампата светна и видях как Кайла ме наблюдава през присвити очи.

- Трябва да поемем друга група утре.

- Те са тук заради птиците, ще останат няколко дни. Ще се справиш и без мен.

Тя разреса с пръсти гъстата си червена коса.

- Рейв би се справил по-бързо без теб, не мислиш ли?

Тя беше права – би могъл. Възпрепятствах ли го? Наистина ли желанието ми да

помогна ме подтикваше да тръгна с него? Или е много по-егоистично от това?

- Чувствам се виновна за Далас. Не му вярвах наистина, но може би е умрял,

защото ни е дал тази информацията.

- Това съм аз, Линдзи. Истината?

- Това е истината. Просто не е цялата – въздъхнах и погледнах към ръчния си

часовник. Оставаха ми само няколко минути, но исках да споделя

съмняниета, които имах относно сродната си душа. Сядайки на ръба на

леглото си се опитах да успокоя пулса си. Никога не бях казвала това на глас

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

на никого – дори и на себе си. Да се да се изправя пред истинските си

чувства е ужасяващо.

- Кайла, не мога да престана да мисля за Рейв. Имам тези странни сънища за

него. А миналата вечер ме целуна.

- В съня ти?

Поклатих глава.

- Не – реално. И беше . . . невероятно. Силно. Диво. Не искам да нараня Конър,

но имам нужда да разбера какво наистина чувствам към Рейв. Не е като

нищо, което съм изживявала преди. Изпълва ме с възхищение, но и в същото

време ме ужасява.

- Обичаш ли Конър?

Оставих главата ми да падне назад и погледах към дървения таван, представяйки си, че

мога да видя лицето на Конър в една от пукнатините.

- Да, но . . .

- Но. . . ?

Сведох погледа си за да срещна нейния.

- Какво е да обичаш Лукас?

Челото к се набръчка.

- Интензивно. Унищожително. Нямам никакви съмнения, че той е истинската

ми сродна душа.

- Това е моя проблем. Харесвам Конър, но имам съмнения. И той го знае.

Спорехме за това точно преди да намерим Далас. Искаше да се изправя

срещу това, което изпитвам към Рейв, но не мога да го направя без да

прекарам малко време с него. А пълнолунието... няма да ме чака да реша. То

идва – скоро – и трябва да зная. Може би няколко дни в гората с Рейв ще ми

помогнат да разбера какви са чувствата ми и към двама. А и ще правим нещо

ползено едновременно с това.

- Линдзи, това е безразсъдно. Прекалено е опасно.

Беше... по толкова много начини.

- Зная, но трябва да поема този риск.

Не само да открия лабораторията, но и също така да открия, какво наистина се крие в

сърцето ми.

- Ами, ако решиш... и не е Конър?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Почувствах болезнено пристягане в гърдите си. Не исках да го нараня.

- Ще бъде ли честно спрямо него, ако го приема за сродна душа, но не го

обичам както ти обичаш Лукас?

Кайла стана, седна до мен и ме прегърна силно.

- Няма да е честно спрямо никой от вас. Ако не можеш да решиш аз ще бъда

там за промяната ти.

- Но ти си свръзана с Лукас.

- Е и? – Тя легна назад и задържа погледа ми – Не можем ли да се свържем с

повече от един човек? Ти си моята най-добра приятелка, Линдзи. Няма да ти

позволя да преминеш през това сама.

Усетих сълзите, които пареха в очите ми.

- Благодаря, Кайла. Но ще реша. Ако не мога, то е безполезно да ставам Тъмен

Пазител. Искам да бъда Пазител почти толкова, колкото искам да разбера в

кой от тях двамата се крие истинското ми бъдеще.

Преди да тръгна помолих Кайла да обясни на Конър къде съм и че зная какво правя,

затова не искам да се притеснява и да тръгва след мен. Познавайки го, най-вероятно

това няма да го спре да направи което и да е от тези неща, но това бе моя опит.

Когато излязох видях Рейв облегнат на верандата и бях застигната от реалността на

това, което правех. Заминавах с него. Щях да бъда сама с него. Бях изненадана от това

колко отчаяно го желаех. Можех да усетя как погледа му да ме изучава, но и бях

наясно, че обикновенното му трудно за разчитане изражение се е заменило с такова на

очевидна наслада. Въпреки опасностите, които можем да срещнем – и в природата, и в

сърцата си – той бе радостен заради компанията ми. Усетих невероятна топлина да се

процежда в мен, когато взе ръката ми, кръстосвайки силните си пръсти с моите. Бях

зашеметена от това колко естествено го усещах. Тихомълкох го последвах от малкото

селце до ръба на парка, където бе паркиран мотора му, достатъчно далеч, за да не го

чуе никой.

Качих се зад Рейв, намествайки раницата си, за да ми е по-комфортно и обвих ръцете

си около него, приветстваща силата и топлотата на тялото му.

- Сигурна ли си, Линдзи? – попита и знаех, че той бе наясно, че предприемам

това пътуване заради няколко причини – не само защото исках да отркия

скритата лаборатория.

- Напълно.

- Знаеш, че когато Конър се върне и разбере, че те няма ще тръгне след теб.

- Но не може да ми се ядоса, Рейв. Истината е, че ... просто следвам негови

идеи.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Той се засмя мрачно.

- О, да, той ще бъде ядосан. Разчитай на това.

Мотора се върна към живот с ръмжане. Стиснах Рейв по-силно когато тръгнахме.

Странно усешане се настани в мен и погледнах над рамото си. Въпреки, че не видях

нищо, не можах да се оттърся от чувството, че ни наблюдават.

Карахме през гъстата зелена гора цяла вечер и цял ден. Спряхме веднъж за едно бързо

похапване на сандвичи, които Рейв бе взел със себе си. Не говорехме. Може би

чувството, че правим нещо, което не трябва ни държеше тихи – или може би просто се

бояхме. Може би нямахме нищо, което да си кажем, след като значимостта на това,

което правехме започна да прониква в съзнанията ни. Опасността, с която бяхме

свързани бе неясна, а да ме вземе със себе си вероятно не е най-умното нещо, което

можеше да направи Рейв. От друга страна не мислех, че ако бях тръгнала сама щеше да

е по-умно.

Тежка тъмнина се бе спуснала преди най-накрая да спрем за нощта. Рейв ме държеше

близо до себе си, докато краката ми привикнат със земята.

- Колко вереме ще отнеме на краката ми да се приспособят след това

многочасово каране? – попитах.

- Нядявам се никога. Харесва ми да те държа.

Отпускайки се срещу него се насладих на чувството, което ми доставяше прегръдката

му. Заравяйки носа си в гръдния му кош вдишах аромата му. Без значение как ще

свърши това пътуване, помислих си, никога няма да забравя уханието му.

- Мисля, че ще е безразсъдно да запалим огън – каза Рейв, а гърдите му

завибрираха заедно с думите му. – Нямаме идея дали наблизо има някой.

- Мислиш ли, че ни следят?

- Не зная, но дори не искам да си помислям за наемните убийци, за които

Далас ни каза.

- Според теб те ли го убиха?

- Това е предположението ми. Може да се навъртат наоколо, за да видят как

ще реагираме.

- Нещастници! – Отдръпнах се от Рейв неохотно и извадих малко фенерче от

джоба си за да разузная терена. Попаднах на дънер и седнах на него,

загасяйки светлината. Свалих раницата си, чудейки се как можех да съм

толкова уморена, след като бях на мотора цял ден. Мускулите и костите ми

ме боляха.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Лунната светлина бе повече тази вечер и можех да наблюдавам силуета му докато се

приближи и седна до мен. Напипах прения джоб на раницата си и я откопчах:

- Имам малко протеинови барчета и няколко ябълки.

- Предполагам, че това ще свърши работа. Мога да те върна тази вечер ако си

променила мнението си, но щом зад нас останат два дни път . . .

- Не искам да се връщам – подадох протеиново барче и той го взе. Грабнах

бутилката си с вода от задния джоб на раницата.

- Утре ще сме достатъчно близо до едно от скривалищата ни. Ще можем да

попълним храната си и да спим на защитена местност – каза Рейв.

Шифтърите бяха направили скрити скривалища из цялата гора. Запасявахме ги с храна,

допълнително дрехи и други важни неща, които мислехме, че някой може да се

нуждае, ако се е отделил от глутницата, пострадал или е в беда. Правителството може

технически да притежава гората, но тя ни изглеждаше като наша. Някои от предци ни

бяха дошли от Мейфлауър. Случило се е когато са започнали да ги горят като вещици в

Салем и ние сме установили пребиваването си в тази гора. Считана е за национална

гора само от сто години, но е наш дом от много по-дълго време.

Дори в мрака се чувствах добре тук.

- Ще направиш ли нещо, ако откриеш лабораторията? – попитах – Знаеш - да я

разрушиш, да убиеш всички в нея?

- Просто ще предам местоположението к на Лукас. След това ще решим как

да се справим с това.

- Надявам се да съм преминала през първата си трансформация до тогава. Ще

бъда по-полезна като вълк.

- Не зная дали можем да чакаме толкова дълго.

Разсмях се смутено.

- Караш го да звучи сякаш е много далеч и аз седя тук и си мисля, че

преминава прекалено бързо.

- Повечето от нас са развълнувани за първата си трансформация – придвижи

пръста си по голата ми ръка и аз потръпнах – Защо ти не си?

Опитваше ли се да ме притисне за да си призная какво чувствам?

- Можеш ли да разчиташ мислите ми – попитах.

- Когато съм във вълча форма.

- А когато не си?

- Понякога хващам по нещо.

Имаше ли значение това, че той може да разчете мислите ми, когато не е във вълча

форма, докато Конър – не?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Станах.

- Не разбирам. Мислех си, че трябва да има по една сродна душа за всеки от

нас, това, че инстинктите ни ни позволяват да познаем този, който държи

съдбата ни в ръцете си. Докато аз имам някакви отклонения. Не мислех, че

трябва да е толкова объркващо.

- От какво си объркана?

Завъртях се.

- Господи, Рейв, ако наистина можеш да прочетеш мислите ми би трябвало

вече да знаеш.

- Опитвам се да не нахлувам в съзнанието ти. Даваш ли ми разрешение ...

- Не! – имах нуждата мислите ми да си останат мои докато не разбера как

стоят нещата.

- Какво почувства когато те целунах? – попита Рейв. Наблюдавах как сянката

му се удължава, когато стана прав.

- Бе по-емоционално от всичко, което съм преживяла. Но може да е било

заради преживяванията от деня... и двамата реагираме на тях.

- Тогава ми позволи да те целуна отново. Ще видим какво ще излезе – гласа

му бе нисък, дрезгав, почти хипнотичен.

- Няма да е честно спрямо Конър.

- А съмненията ти честни ли са? Нещата са различни за сродните души при

нас. По време на първата ти трансформация, ако сродната ти душа е с теб,

ако го избереш в този момент той ще бъде свързан с теб. Ще бъде за

постоянно. Ние се свързваме до живот. Ако смениш начина си на мислене,

не можеш да си тръгнеш. Ние не можем. А ако дойдеш при мен след това –

винаги ще знам, че той е бил там по време на първия път – и никога няма да

мога да го изживея с теб.

- Но ще имам други трансформации ...

- Никога няма да е като първия път, когато всичко преминава през нас, всичко

което сме, всичко, което ще бъдем – ще достигне зрялост. Пеперудата

излязла от пашкула си винаги ще бъде пеперуда след това, но момента на

благоговение, когато за първи път разтвори крилете си – това се случва само

веднъж. Това е причината да се свързваме толкова силно през първата

трансформация на жената. Никога повече тя няма да изпита този момент на

учудване, а сродната к душа – нейната сродна душа – иска да го преживее с

нея.

Винаги съм знаела, че първата трансформация е неповторима, но никой никога не я бе

обяснявал по този начин преди.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Не знаех какво да кажа. Мислех си , Всичко това не бива да ме изненадва. Винаги съм

знаела какво представляваше, каква беше тя – но също като секса, не бе нещо, което

майка ми е обсъждала с мен. Тя бе важна част от съзряването ми и никой не ми е давал

карта.

Изведнъж Рейв бе близо до мен. Можех да усетя топлината, която излъчваше тялото

му. Исках да се сгуша до него.

- Защо дойде, ако не искаш да разбереш какво ще е, ако сме заедно? –

попита.

Не му отговорих с думи. Вместо това, погледнах нагоре и хванах лицето му между

ръцете си. Можех да усетя наболата му брада. Можех да почувствам лекия бриз, който

създаваше дългата му черна коса по пръсите му. Да усетя милувката на погледа му впит

в моя. Бях наясно с тишината му, докато ме чакаше да взема решение.

Прости ми, Конър.

Повдигнах се на пръсти и го поканих с тих и надявам се секси глас.

- Целуни ме.

Ниското му победително ръмжене отекна между нас и след това ме целуна страстно.

Точно като първата целувка – ми отне дъха. Тази вечер я нямаше искрата адреналин от

преживяването на косъм от смъртта или тежкото му впускане, за да спаси живота ми.

Но огъня бе все още там, непокътнат, точно като в съня ми. И точно, като първата ни

целувка бе замайващо – почти прекалено.

Отдръпнах се първа. Вече го нямаше върпоса дали всичко бе само похот. Най-накрая

усетих тази дълбока душевна връзка, за която бях чувала. Бях в беда. Голяма беда.

Стъпвайки отново на земята, зарових буза в рамото му, привествайки ръцете, които се

обвиха около мен.

- Добре ли си? – попита.

- Реших, че това е най-глупавия въпрос на земята.

- Значи не си добре.

- Не зная, Рейв. Нещата ставам само по-сложни.

- Няма да кажа, че се радвам, но също така определено не съм и разочарован.

Поне има някакъв шанс да избереш мен.

А какво ще причини това на Конър?

- Нуждаем се да поспим – каза след това и се зачудих дали не е усетил нужда

да запълни тишината, която бе настанала помежду ни – Ще споделяш спален

чувал с мен.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Чудесно! Не бях помислила да си опаковам спалния чувал.

- Не мога – казах с малко съжаление. Но знаех, че имаше някои граници и

веднъж щом ги преминех нямаше да мога да се върна назад.

- Отново се тревожиш за Конър.

- Разбира се, че се тревожа за него. Рейв, той е бил част от живота ми от както

се помня. До това лято никой от нас нямаше въпроси, никой нямаше

съмнения ... а сега просто не знам. Да се влюбя трябва да е най-лесното

нещо на света, но не е.

А точно това го правеше толкова сложно: мислех, че съм влюбена в Рейв. Не само

защото се целува превъзходно – а факта, че може да оголи сърцето и душата си за мен.

Той е силен и добър. Грижи се за мен. Знае какво желае и го преследва. Не го урежда с

връзките си.

Докосна нежно бузата ми.

- Не исках да правя нещата по-трудни за теб.

- Не искаше ли?

- Не умишлено. Иска ми се да е по-лесно и за двама ни. Но няма да се предам

ако има дори малка възможност да сме заедно. А ако няма шанс, искам да го

зная. Ти също.

- Зная. Не съм ядосана. Просто ... внезапно съм прекалено изморена.

- Не си донесе спален чувал – каза – Обещавам, че само ще спим.

Той не дочака отговора ми, а се премести леко, за да вземе спалния чувал от багажника

на мотора си, където го бе завързал. Въпреки, че чувствах вина, не можех да отрека

успкоителното очакване да лежа до него, да спя в ръцете му. Никога при никакви

обстоятелства не съм си и помисляла да спя в обятията на Конър. Но знаех, че с него

също ще изглежда толкова естествено. Никога не съм поставяла под въпрос факта, че

винаги ще бъде до мен. Но сега бях притеснена, че аз няма да съм там за него.

Наблюдавах как Рейв развива спалния чувал. Наведен, той достигна до мен и пръстите

му се сплетоха с моите, подръпвайи ме леко. Коленичих и се пъхнах вътре, а при

следващото ми сърцебиене той лежеше по гръб до мен, сгушвайки ме в извивката на

неговата страна. Можех да усетя силата в прегръдката му, твърдостта на мускулите му.

Зарових буза в ъгъла на рамото му и се заслушах в стабилния ритъм на сърцето му.

Струваше ми се, че трябва да кажа нещо, но всички думи които бих могла да произнеса

биха били неподходящи в този момент. Той обеща, че само ще спим, но лежейки

толкова близо до него си пожелах повече. Искаше ми се още една целувка. Жадувах за

допира на пръстите му върху кожата си. Желаех интимността с него толкова яростно

както никога до сега.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Рейв се измести, обвивайки се около мен, докато не бях напълно погълната от пашкула

на топлината му. Исках да се противопоставя. Вместо това се отпуснах докато не се

прилепнах до него, а тялото ми се моделира по неговото.

Мислех си, че ще отидем да търсим най-опасното нещо в гората. Грешах.

Точно в този момент най-опасното нещо, с което можех да се срещна бе прегръдката

му – а никога преди не се бях чувствала в такава удивителна безопасност.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Chapter Twelve

Глава дванадесета

Превод: sunset

Редакция: djenitoo & sunset

________________________________________________________________

Когато се събудих на следващата сутрин все още бях сгушена в Рейв. Държал ме е

цяла нощ, а аз не исках да напускам топлите му прегръдки. Не си спомням някога да

съм спала толкова непробудно, дори когато бях в легло по-добро от горската

повърхност. Като резултат от това сънищата ми бяха невероятно живи и смущаващо

реални. Всички се въртяха около мен и Рейв, който ме целуваше докато изтръпнех

цялата – което не отнемаше много време. Имаше един ужасен сън, в който той и Конър

се сбиха за мен. До колкото знам, никога не се бе случвало в модерно време, но е

ставало постоянно по време на древните шифтъри. Понякога бях удивена, че нашата

общност не е изчезнала.

Зарових лице в края на рамото му, чудейки се дали бе ранобуден и в какво настроение

ще се събуди. Колкото до мен, не можех да повярвам колко отпочинало бе тялото ми.

Предупреди ме целувката му близо до слепоочието ми: той беше буден. Устните му

бяха меки и топли, исках да ги придърпам надолу към моите и да го целуна силно, но

бях уплашена да се отдам на желанията си преди да осъзная чувствата си. Не можех да

отрека, че растяха, но щяха ли да превъзходят това което изпитвам към Конър? Бяха ли

вече надминали тези чувства? Беше ли въобще възможно да премеря емоциите си?

Наклоних глава назад и срещнах топлия кафяв поглед на Рейв. Преди да го поздравя за

добро утро, той ме целуваше, помитайки съмненията и вината ми. За момент се

изгубих в движенията на устата му върху моята, като на ваканция – без притеснения,

стрес и без подтискащи опастности. Отпуснах се към него и усетих как мускулите му

омекват когато прокарах пръсти по раменете и грърба му. Бе толкова силен и мощен.

Исках и желаех това, което ми предлагаше и да знам – дълбоко в себе си – че той е

единственият. Но няколко часа прекарани в компанията му не можеха да изтрият

цялото време, което бях прекарала с Конър – човека, предопределен за мен.

Отдръпнах се със съжаление. Погледа му докосваше всяка част от лицето ми –

брадичката, устните, носа, очите и челото ми – сякаш иска да продължи да ги целува.

- Прекалено рано за спонтанни целувки? – попита тихо.

Кимнах, а той ме погледна иронично. Погалих началото на устните му с палец.

- Съжалявам.

- Недей, Линдзи. Аз съм търпелив. Но луната не е.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

С това напомняне, той се измъкна от спалния чувал. Веднага усетих липсата на

присъствието му. Оттърсвайки се от копнежа, станах, грабнах раницата и изкарах

четката си за коса. След това разпуснах косата си започнах да прекарвам четката през

нея.

Рейв се наведе към мен и остави долу пакет с шест шоколадови понички.

- Любимите ми – казах превъзбудена.

- Знам.

Погледнах нагоре към него.

- От къде знаеш?

- Ти си шоколадово манияче – протягайки се, дръпна игриво косата ми – Остави я

пусната днес.

- Ще бъде заплетена бъркотия до довечер.

- Ще я разплета.

- Някога борил ли си се с заплетени топки в издухана коса? Това е битка, която ще

предпрочетеш да избегнеш. Съжалявам. Ще я пусна когато си лягаме довечера.

Той се усмихна секси.

- Това ще проработи.

След това набързо изядохме закуската, прибрахме всичко и аз се наместих зад Рейв на

мотора.

- Можеш ли да се вмъкнеш в сънищата ми както правиш с мислите ми? – попитах.

Погледна ме през рамо и ми намигна.

- Само ако съм буден.

Преди да успея да го попитам дали е спал тази вечер – трябваше да знам, ако бе видял

сънищата ми – той включи двигателя и потеглихме през гората отново.

Не бе толкова светло като на предния ден. Ако завалеше най-вероятно трябваше да

продължим пътуването си пеш, защото мотора може да се заклещи в калта – или да

изчакаме докато всичко издъхне отново. Не бях сигурна коя опция би коствала по-

малко от ценното ни време.

Колкото по-нaсевер отивахме толкова по-черни ставаха облаците – зловещ знак. Дори,

ако само намерим мястото на лабораторията и се върнем за да съобщим, рискувахме

да бъдем заловени. Ако вярват, че сме шифтъри ще започна да експериментират над

нас. Никой закон не би могъл да ни защити, защото никой закон не включва

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

съществуването ни, освен нашите собствени. Може би PETA* (*PETA – e американска

организация за правата на животните) ще се засътипи за нас и ще започне спор относно

жестокостта над животните – само, че ние не бяхме точно „животни”. Нито напълно

хора. Не можех да се спра и се зачудих щом веднъж стане време за нас да напуснем

горите и да говорим – какво ще се случи.

Около час преди да се смрачи газта ни свърши. Рейв бе направил някои корекции

върху мотора, за да може да събере повече газ от обикновеното и си помислих, че

резервоара е по-голям. Но дори най-добрия механик не може да предвиди всички

възможни премеждия, особено в гора с размерите на тази. Той изглежда не се

притесняваше от затруднението ни, най-вероятно защото знаеше, че сме близо до едно

от скривалищата, където има складирани провизии.

Нямах нищо против да повървя. Бях свикнала да правя походи надлъж и нашир. Част от

мен искаше да върви бързо, а друга – да забави и да отнеме повече време.

Скривалищата ни обикновенно са построени в някоя планина или хълм. Те предлагаха

някои допълнителни неща. Тази вечер с Рейв щяхме да сме сами в едно. Ще бъда ли

достатъчна силна за да устоя на изкушението на целувките му? Ще заспим ли в

обятията на другия отново? Знаейки, че сме скрити и в пълна безопасност, щяхме ли

сме достатъчно силни, за да устоим на страстта си?

Огледах се наоколо в познатата обстановка, която внезапно почувствах чужда и

нарушена.

- Ами, ако са оставили капани? Трябва да знаят, че ако някой ни каже за

лабораторията ще дойдем да я търсим.

- Тогава да се надяваме, че аз ще попадна в някой, а не ти – каза Рейв. – Аз мога

да се преобразувам и да си излекувам. Докато ако си ти – ще трябва някак да те

върна обратно в цивилизацията.

- Предивждаш, че ще успеем да се измъкнем от капана, но ако се окажем

заклещени в лабораторията им.

Той се протегна и докосна нежно бузата ми.

- Няма да позволя да ти се случи нещо, Линдзи.

В съзнанието ми изникна спомена за битката му с пумата. Но Био Хром бяха напълно

различен вид животни.

- Как могат да построят лаборатория толкова близо до националната гора без

никой да забележи? – попитах.

- Това е рядко населен район и не може да бъде патрулиран през цялото време.

Чувал съм за различни видове наркотици, включително марихуана, които се

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

засаждат на правителствена зема – в националната земя – точно под носовете

на рейндъжирте. Не може всичко да бъде наблюдавано.

- Предполагам, че няма да обърнат внимание на молбата ми да поставят камери

за наблюдение навсякъде.

Той ме погледна и се ухили.

- Така е.

Погледа му падна върху устните ми, които започнаха да се стягат и разбрах, че си мисли

да ме целуне отново. Бе толкова примамливо. Имах нужда да мисля за нещо друго.

- А какво мислиш за убийството на Далас? Възможно ли е да е бил един от

нас? Някой, който не му е вярвал? Или пък да е било случайно?

- Има много възможности, но мисля, че най-вероятно някой е бил нает от Био

Хром. Далас щеше да ги предаде. А не правят голяма врява за идването ни,

защото искат да запазят същесвуването ни за сега. Искат всичко да е

спокойно и да се избегне включването на властите докато не открият

формулата или каквото и да си мислят, че могат да сътворят като дубликат на

способностите ни.

- Ами ако не можем да ги спрем?

- Ще го направим.

Напълно безразлично, той продължи да бута мотора нагоре по наклона и през

пукнатините в нарастващия планински израстък.

Звучеше толкова сигурен. Накара ме да му повярвам, да се почувствам сякаш всичко

ще бъде наред. За толкова кратко време го бях опознала толкова по-добре от повечето

му целувките, които ме впечатляваха. Той бе естествен водач. Следвахме дивата пътека

докато не достигнахме до място, където водата бълбукаше над малка оголена скала и

изчезваше в един подземен поток. Била съм тук и преди, това бе едно от скривалищата

ни.

- Дръж мотора – нареди ми.

Наблюдавах как мускулите му се напрягат докато избутваше масивния камък настрана.

Бе сумрачно когато влязох в студената, тъмна пещера. Докато Рейв избутваше мотора

навътре се огледах наоколо, давайки време на очите си да се присособят към мрака.

Исках да си представя, че сме на някое магично място, където света не може да се

намести. Когато Рейв застана зад мен, уви ръце около кръста ми и целуна задната част

на врата ми, обърнах се и го посрещнах. Знаех, че трябваше да съм обективна, но

имаше нещо в мрака, което викаше дивата ми страна, както и при него. Пропътува пътя

с устните си до извивката на врата ми. Насладата премина бавно по гръбнака ми и се

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

почувствах като котка, която се изляга на слънце. Но дори и в прекрасната тъмнина с

Рейв не можех да спра да мисля за Конър. Вината ме удари и пристъпих назад,

измъквайки се от прегръдката му, преди устните му да приковат моите.

Замъглена светлина освети пещерата. Завъртях се наоколо любопитно и наблюдавах

как Рейв се отдръпна от захранения с батерии фенер щом се включи. Протягайки се,

той спусна черната завеса около входа, затваряйки навън останалата част от света.

Рейв се обърна към мен, погледа му задържа моя и можех да видя желанието в очите

му, изискващи повече отколкото бях готова да му дам. Той искаше да се преструвам,

че това е свят само за двама ни. Не можех да отрека, че бе примамливо. Дойде при

мен преди няколко минути. Сега бе мой ред да отида при него. Преди нощта да

свърши, най-вероятно щях да го направя. Как бих могла да устоя?

Не бях сигурна дали е прочел мислите ми или е било изписано на лицето ми колко

много го желая, но той се усмихна бавно и мързеливо, все още задържайки погледа си

на мен, който изведнъж бе станал по-топъл. Каза, че е търпелив, но по-важното бе, че

разбираше.

Рейв отиде до голям пластмасов контейнер и бръкна вътре, след това ми подаде

кутийка с виенски наденички. Не любимите ми, но бях достатъчно гладна, за да не се

оплача, докато сядах на студената, твърда земя. Складирахме тези места за спешни

случаи. За това, сега всичко бе подготвено.

- Как разбираме, че се насочваме в правилната посока? – попитах.

Седейки на една от щайгите, с които бяха доставени провизиите, Рейв се

наслаждаваше на неговите наденички.

- Далас каза, че лабораторията е на северия ъгъл, затова посоката е правилна.

Надявам се, че когато сме близо до хората на Био Хром ще ги надуша.

- Това ще е по-лесно ако пътуваш във вълча форма.

Вдигайки рамене, той се ухили.

- По-лесно, но не толкова забавно.

- Да, аз съм движеща се кутия за смях.

- Няма да се почувствам самотен.

Изучавах го за около минута, мислейки си за времето, в което учихме в едно училище.

- Винаги си ми изглеждал самотен.

- Това бе по-лесния начин.

- Какво точно имаш на предвид? – попитах.

Той извади една наденичка от консервата и я дъвка известно време.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

- Попита ме една вечер дали не е заради това, че искам неща, които не мога

да имам.

- Просто бях... не знам. Не трябваше да го казвам.

- Не, беше права. Докато растях исках родители, които да ходят на срещите и

да проклинат училищните ми проекти. Исках баща, който да ми подхвърля

футболната топка, вместо да си изкарва глупостите на мен. Когато станех

приятел с някого виждах много неща, които пожелавах, неща, които знаех,

че никога няма да имам. Не материални или електронни, а неща като

вечерянето на масата с цялото семейство.

Болката се настани в гърдите ми, докато не почувствах стегнат възел точно в центъра.

Знаех, че не е отраснал в моя свят, но не осъзнавах пълната степен на различието ни.

- Ти беше единствения човек, който не ме зяпаше, когато идвах в училище със

подутини или насинено око.

- Родителите ми винаги са ми казвали да не зяпам – въпреки че, изглежда съм

забравила маниерите си, защото по-късно зяпах Рейв доста. Сега, докато

говореше за миналото си, исках да направя повече от това да го

наблюдавам. Исках да го притисна до себе си, да го успокоя.

- Баща ти ти причиняваше това, нали? Биеше те.

- Да. През повечето време беше пиян. Никога не можех да му угодя, когато бе

в това състояние. Използваше го, за да упражнява ударите си върху мен.

Понякога казвах на хората, че съм се сбил. Бе по-лесно да се преструвам на

побойник отколкото да оставя хората да разберат истината: Баща ми ме

мразеше.

- Не! – запротестирах остро. – Той беше болен. Никой не би могъл да те мрази,

Рейв.

Поглеждайки ме иронично поклати глава.

- Знаеш ли, когато бях по-малък, не можех да дочакам до първата си

трансформация, защото щях да имам способността да се лекувам бързо.

Хората нямаше да знаят колко често ме биеше. След това умря в катастрофа

и всичко беше спорно. Радвах се, че умря – направи пауза. – Тази част в мен

отвращава ли те?

Задържах погледа му.

- Не, аз също не го харесвах. Плашеше ме.

Вниманието на Рейв се изостри.

- Направи ли нещо за да те уплаши? Някога нарани ли те?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

- Нямаше как. Баща ми би го убил, ако беше. Просто изглеждаше толкова зъл.

Винаги се мръщеше, сякаш е ядосан на целия свят.

- Никога не бих те наранил, Линдзи. Не съм като него.

- Зная – но аз го правех. Да, Рейв ме плашеше.

Но беше заради това, което чувствах към него – нещо, което никога не съм изпитвала

към никой до сега. А тази вечер ще сме в тази тясна пещера, притиснати един в друг.

Може би дори ще се целунем отново. Днес прекарах много време в размисъл върху

това, което може да се случи тази вечер.

Станах и пуснах празната консерва в пластмасовата чанта, която щяхме да вземем с

нас. Винаги бяхме внимателни да не замърсяваме природата.

- Отивам до басейна.

Рейв ме погледна съсредоточено, сякаш се чудеше дали го бях поканила. Не бях. Исках

малко време, за да успокоя нервите си. Знаех, че тук няма да се случи нищо, което не

желая. Проблема беше, че не бях сигурна какво точно желая да стане.

Отидох до пластмасовата щайка, където бяхме запасили малко допълнително дрехи.

Намерих малък чифт памучни панталони и памучна риза с дълъг ръкав, която щеше да

обвие слабото ми тяло, което не бе толкова изразено, колкото това на Британи. Взех

всичко, от което се нуждаех, включително голямо квадратно фенерче, което хвърляше

широка светлина и осветяваше пещерата. Коридора се свиваше и светлината

рикошираше от стените. Направихме това убежище вътре в планината и поради

причината, че входа бе блокиран не се страхувах да съм тук сама.

В ъгъла коридора се разширяваше, водейки към друга пещера, където подземната

вода излизаше в малко езерце. Коленичих на ръба на водата и оставих на известно

разтояние фенерчето. Давайки малко време на очите ми да се приспособят, не отне

дълго време преди да съм способна да видя малките флоуресценти създания да се

движат през потока. Но басейна бе напълно чист. Постоянния приток на чиста вода

пречеше на водораслите – и всичко друго, което би могло да ме накара да изтръпвам –

да растат.

Насочвайки светлината, навлязох във водата и започнах да почиствам мръсотията от

лицето си. Представих си как Рейв лепва целувки по него. Въпреки, че въздуха наоколо

бе изпълнен с хлад, изведнъж се стоплих. Свалих дрехите си и се гмурнах. Не беше

първия път, в който идвах да плувам тук. Водата бе студена както обикновенно, но

чувството бе хубаво.

Измих косата и тялото си. Да се оттърва от двудневните песъчинки бе ободряващо –

докато не излязох от басейна и хладнината се блъсна в кожата ми. Грабвайки кърпата

бързо се избърсах и облякох. Изтърках косата си с кърпата, за да изсъхне възможно

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

най-бързо преди да я среша. Бих я вързала какво обикновенно, но Рейв ме помоли да

не го правя, а аз имах тази луда нужда да го накарам да се усмихне и да почувствам как

пръстите му пробягват през спуснатата ми коса.

Погледнах към коридора, чудейки се какво точно ме чака от другата страна. Разбира се,

бихме погли да спим прегърнати отново. Тръпки на очакване започнаха да преминават

през мен. Исках да бъда с него – почти отчаяно. Никога не бях чувствала това ниво на

емоция с Конър: чисто желание. Докато не срещнах Кайла, Конър бе най-добрия ми

приятел, този с който правех всичко. Той бе удобен, но Рейв бе... вълнуващ.

Събрах всичко и спокойно се насочих към входа, когато можех просто да изтичам.

Близо до него чух гласове.

Очевидно вече не бяхме сами.

Веднага разпознах един от тях и осъзнах с раздразнение, че няма да мога да спя с Рейв

тази вечер. Фактически, бе възможно никога да не го прегърна отново.

Стигайки до началото на главната пещера, видях Лукас и Конър заобиколили Рейв.

Кайла седеше леко дистанцирано, изглеждайки сякаш и е много некомфортно. Знаех,

че тя бе свидетел на противопоставянето между Лукас и брат му – този, който ни

предаде. Като мен тя се страхуваше, че момчетата могат да бъдат много смущаващи,

когато нивото на тестостерона им се увеличи.

- Какво си мислеше, като взе Линдзи със себе си? – извика Конър към Рейв и

сърцето ми удари силно срещу ребрата ми от яростта която чух в гласа му.

- Аз исках да дойда – отговорих преди Рейв да успее.

Конър се обърна, а очите му се спряха на мен. Познавах го достатъчно добре, за да

видя, че не е изненадан от моето заявление, значи Кайла му е казала каквото я

помолих. По някои начини, това правеше нещата по-лесно, по други – много по-трудни.

Можех да видя в очите му това, че иска да ми зададе въпроси, че помни спора, който

така и не довършихме. Видях съжаление ... и тъга. В точно този момент и аз чувствах

същото. Но също така и бях ядосана, Рейв бе обвинен за моите действия.

- Какво си мислеше? – попита Конър яростно.

- Не к говори по този начин - каза Рейв. Гласа му бе по-дълбок от обичайното

и съдържаше нотка на заплаха.

- Всичко е наред, Рейв – казах, опитвайки се да смекча ситуацията – Емоциите

на всички са в повече точно сега.

След като ни настигнаха толкова бързо, предположих, че са пътували във вълча форма.

Имахме малко допълнителни дрехи за спешни ситуации като тази, и сега всички бяха

облечени, Кайла бе сложила панталони подобни на тези, които аз носех.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

- Помислих си, че мога да помогна – казах на Конър.

- Как? Ако беше пострадала ...

- Не съм.

- Също така и не поиска разрешение – каза Лукас и ме раздразни, че заема

страната на Конър.

- Не си ми шеф – знаех, че звучи детински, но не разбирах обвинението.

- Всъщност съм. „Водач на глутницата” е другото название за „шеф”.

- Ако ще се ядосваш на някой, нека е на мен – настоя Рейв. – Зная го и въпреки

това я доведох.

- И защо точно я доведе? – попита Конър.

- Знаеш защо – каза Рейв и осъзнах, че е ядосан точно колкото Конър.

Конър го нападна. Чух сковаващия звук от удар на плът и кости, а след това и двамата

паднах. Изкрещях.

- Спрете! И двамата, спрете!

Само, че не го направиха. Продължиха да се удрят един друг, това не бе начина, по

който ние се бием. Погледнах към Лукас, който бе застанал с ръце кръстосани пред

гръдния кош, сякаш чака някой автобус да пристигне.

- Направи нещо! – изкрещях му.

Премести погледа си на мен.

- Какво предлагаш?

Изпуснах проклятие и скочих посредата на битката, опитвайки се да привлека

вниманието им.

- Момчета! Ко ...

Болката рикошира по дължината на бузата ми и в окото ми. Изпищях и паднах назад.

- По дяволите! Удари я! – каза Рейв, внезапно коленичил до мен. Лицето му

бе подути и цялото кърваво, което отведе мислите ми към ударите, които е

получавал от баща си. Пресегнах се за да докосна тъмната му буза.

- Не я ударих аз, а ти – каза Конър, приклякайки от другата ми страна,

докосвайки бузата ми с нежност, което бе в пълен контраст, с това, което

правеше преди секунда.

Погледнах към него. Явно е получил повечето удари. Едното му око ме оттекло и почти

затворено. Докоснах кожата му. Той потръпна, не можах да се спра. Заплаках.

Взе ме в обятията си и ме придърпа близо, което ме накара да заплача по-силно.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

- Не зная, Конър. Просто не знам.

Той ме залюля.

- Всичко е наред.

Чух драскане по пода, докато Рейв се изправяше.

- Отивам навън да се излекувам – каза, гласа му бе плосък, лишен от емоции.

Не можех да кажа какво си мисли.

Не исках да си тръгва – но в същото време, щеше ли да е честно, ако го помолех да

остане? Измъкнах се от прегръдката на Конър и засрамено избърсах сълзите си.

- Ти също би трябвало да отидеш да се лекуваш.

Почувствах се толкова глупаво, задето изгубих контрол над себе си пред всички. Бях

объркана. Как можех да обичам две момчета наведнъж?

Целуна леко натъртването ми.

- Изчакай ме да се върна.

Не знаех къде точно щеше да отиде, а след това осъзнах, че ме моли да съм там за

него.

Кимнах по навик.

Той стана, но вместо да отиде навън както Рейв се насочи към коридора, който водеше

към басейна.

Кайла клекна до мен.

- Мисля, че ще те споходи хубостта на насиненото око.

- Няма значение.

Успях да ги спра да се избият. Това бе единственото нещо, което е важно.

- Ще приема, че не си по-близо до разбирането на нещата.

Поклатих глава.

- Не знам дали е възможно, но съм още по-объркана от преди. Какво стана с

гледачите на птици?

- Зандър ги заведе. Исках да съм тук при теб в случай, знаеш, че имаш нужда

от малко подкрепа.

Усмихнах к се благодарно.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

- Радвам се, че си тук, но наистина имам нужда да поговоря с Конър.

Вдигнах се от земята и срещнах погледа на Лукас.

- Според теб колко време ще отнеме, за да се излекуват?

- Няколко минути.

- Конър ли те помоли да преназначат Рейв?

Лицето му бе безизразна маска – иронията бе, че това ми даде отговора.

- Значи местенето на Даниел в нашия отбор не бе заради Британи.

- Беше. Просто не е единствената причина.

Имах кратък момент да се зачудя как ли вървят нещата при Британи, преди да грабна

фенерчето си и да поема по коридора. Намерих Конър да седи на ръба на басейна,

напълно облечен. Бързо преместих светлината, за да видя, че вече няма наранявана. С

въздишка, седнах долу до него и се загледах във водата, опитвайки се да разбера

накъде ще отида от тук нататък.

- Съжаля... – започнахме двамата по едно и също време. След това и двамата

се засмяхме смутени.

По времето, когато се чувствахме напълно добре заедно и двамата знаехме от какво се

нуждае другия. Или поне така си мислехме.

- Ти ми каза да изляза с него – казах тихо.

- Не го мислих. Имам превид, бях разтроен. Но дори и да бях казал точно това,

е било да излезете на кино за няколко часа, а не да отидеш с него на поход

за няколко дни – и определено не да поставяш живота си на риск.

- Аз съм Тъмен Пазител. Това ми е работата.

- Ти си начинаеща. Не можеш да се лекуваш като нас, не можеш да се

трансформираш и не можеш да избягаш толкова лесно от опасностите.

- Не си ядосан заради опасностите – казах меко.

- Искаш ли да бъдеш с него? Ще избереш ли него?

- Не знам, Конър. Но това не е единствената причина да съм тук. Пожелах да

дойда, защото исках да помогна.Почувстах се отговорна за смъртта на Далас,

може би защото ние го намерихме.

Конър изглеждаше шокиран от думите ми.

- Вината не е твоя.

- До известна степен е, заради инцидента с къпините – но както и да е. Искам

да се почувствам полезна, искам да участвам активно в справянето с Био

Хром. Не искам да пазя гледачи на птици. Не е първия път, който избирам

приключението над обикновеното.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Известна част от гнева на Конър изчезна и устните му се разтегнаха в усмивка. Знаех, че

си спомня дузината поводи заради които го убеждавах да направи нещо, което

евентуално ще ни навлече беда. Не винаги съм мислила за последиците от избора си,

но винаги сме се забавлявали.

Той напъха кичур коса зад ухото ми нежно.

- Ти ... обичаш ли го?

Не каза името му, сякаш ако говори за него като за абстрактен човек, не би било

значимо. Казах му истината.

- Не знам. Не очаквах да бъде толкова трудно. Кайла каза, че чувства

непрестанна връзка с Лукас, Британи не усеща духовна връзка с никого. А аз

се тревожа и за двама ви, за теб и за Рейв. Не искам да нараня никой и се

притеснявам, че ще направя грешен избор.

- Може би трябва да спреш да се притесняваш за това. Просто – той въздъхна

– остви ни да се разберем.

Зад нас поставяше себе си и Рейв. Присмях му се.

- Да, това ще проработи.

- Аз печелех – каза кисело.

Това, което каза бе толкова момчешко.

- Мислех си, че ти си този, който иска да бъде по-цивилизован – напомних му.

- Ей, аз бях цивилизован. Не се преобразувах.

По всяко друго време бих се засмяла. Вместо това се наклоних и сложих глава на

рамото му.

- Съжалявам, но не знам отговора.

- Да. Аз също.

Прегърна ме и стояхме така известно време, просто поемайки чувството да сме един

до друг. Винаги сме били по този начин. Бях неговата опора, а той – моята. Но дали и

съдбата ни бе един в друг?

След време, станахме и се върнахме обратно в главната пещера. Дори не ми направи

впечатление, че държим ръцете си – докато не видях Рейв да лежи облегнат срещу

стената и погледа му се сведе към мястото, където те бяха съединени. Буря от емоции

премина през очите му.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

- Аз ще пазя тази вечер – каза сбито и излезе от пещерата преди някой да

успее да реагира.

Исках да тръгна след него, но Конър стисна ръката ми. Беше ли това мълчаливо

предупреждение да остана с него или ми напомняше, че ще бъдем заедно завинаги?

Колко лоялна трябваше да му бъда докато нещата се наредят?

- Ще оправя мястото за спане – каза тихо.

Погледнах към мястото където Конър оправяше спалния чувал, на отсрещната страна

на пещерата от мястото където Кайла приготвяше този за нея и Лукас. Потърках с длани

ръцете си нагоре-надолу. Никога до сега не съм спала до Конър. Ако той наистина бе

моята предопределена половинка, не трябва ли да съм развълнувана вместо да се

притеснявам, че може да е неудобно? Можех ли да спя до него тази вечер, знаейки, че

предната бях сгушена в Рейв?

Когато всичко бе подготвено той взе ръката ми и ме поведе към импровизираното

легло. Отне ни време да се наместим. Ударих брадичката му с главата си, докато той се

подсмихваше и ми казваше да се успокоя. Завъртях се докато бях обърната с гръб към

него, и той се настани зад мен. Ръката му се обви около мен и аз хванах пръстите му.

Той ухаеше по-различно от Рейв. Усещането бе по-различно от това с Рейв.

- Не го чувствам правилно, Конър – прошепнах.

- Добре, превърти се и постави глава на рамото ми.

- Не това, а да лежа тук с теб ... Ако ти беше един от пазителите тази вечер би

ли ме оставил тук, да спя с Рейв?

- Не е същото, Линдзи. Докато не решиш друго си моя. Имам символ

означаващ името ти, запечатан с мастило на рамото си.

- Както и той – казах тихо.

Усетих напрегнатостта му, точно преди да го прокълне . Мастилото никога не

избледнява.

Конър го знае.

- Той не те е обявил пред всички. Аз го направих.

- Не става въпрос за кой спазва повече традиците. А за сърцата ни.

- Винаги си имала моето.

Затворих очи. Една минута беше разбран, а на следващата го прави толкова трудно,

като обявява чувствата си. Не се съмнявах в него. Не се съмнявах и в Рейв. Съмненията

бяха в мен. Но как да обясня това?

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

Chapter Thirteen

Глава тринадесета

Превод: sunset

Редакция: djenitoo & sunset

________________________________________________________________

Конър заспа. Бях сигурна, че Лукас и Кайла са изкушени от разстоянието помежду ни.

От друга страна аз не успях да заспя. Не мигнах. Не преставах да мисля за Рейв и бурята

от емоции в очите му преди да си тръгне. След боя утеших Конър, трябваше да направя

същото и за Рейв. Вината бе по-силна заради това, което започнах да чувствам към него

и ме задържаше тук. Беше напълно нечестно.

Предпазливо се отдръпнах далеч от Конър. Той бе заспал бързо, мъртъв за света сега.

Промъкнах се до отвора на пещерата. Въпреки че бе тъмно, знаех пътя в пещерата и

нямаше нищо, което да ме препъне. Излязох навън и се изненадах да открия, че

слънцето бе започнало да огрява небето.

Огледах се наоколо, но не видях Рейв. Каза, че ще ни пази, но не мисля, че наистина се

нуждаем от пазач, достатъчно добре скрити сме. Подозирах, че просто иска да избегне

друга битка.

Тръпка премина през мен. Бе студено навън, но имаше нещо повече от хладнината във

въздуха. Нещо не бе наред – точно както когато открихме Далас, имах чувството, че

нещо зловещо дебне наоколо.

Започнах да влизам обратно, но чух движение от посоката от която дойдохме с Рейв

по-рано. Притискайки се назад към стената на планината, опитвайки се да бъда

възможно най-невидима, вървях към пътеката, задържайки дъх, опитваща се да не

издам какъвто и да е шум. Не бях сигурна, че ще се натъкна на някого, но имах нужда

просто да проверя.

Отидох до ъгъла на пещерата и видях някого. Сърцето ми се качи в гърлото,

превръщайки писъка ми в болезнено писукане. Тогава, с прилив на облекчение,

разбрах, че това е Рейв. Притиснах ръце към тупкащото ми сърце.

- Боже мой! Уплаши ме. Помислих си, че са Био Хром.

Поех няколко пъти дълбок дъх, опитвайки се да успокоя непостоянния си пулс. Рейв ме

игнорираше, докато обличаше тениската си.

- Какво правиш? – попитах.

- Обличам се – клекна и започна да обува ботите си.

Седнах до него.

Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net

Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн

- Мислех си, че ще пазиш.

- Вместо това почувствах нуждата да избягам.

< Назад Далее >

Канал с обзорами, анонсами новинок и книжными подборками

Книжный Вестник

Бот для удобного поиска и скачивания книг

Книжный Бот

Свежие любовные романы в удобных форматах

Любовные романы

О психологии, саморазвитии и личностном росте

Саморазвитие

Детективы и триллеры, все новинки

Детективы

Фантастика и фэнтези, все новинки

Фантастика