Сребърният клин

LVIII

Псето Жабоубиец все повече наближаваше Кулата, не проумявайки защо изкушава съдбата. Усещаше как Хромия обикаля в кръг на север от него и му беше забавно. Тези нови господари на империята не изглеждаха толкова страшни, колкото старите, но пък бяха умни. Може би по-умни от всички стари, освен самата Господарка и сестра й. Беше доволно, че властта е преминала в кадърни ръце.

Веднъж чу един мъдрец да казва нещо за трите етапа на империята, трите поколения. Първо идвали завоевателите — на война никой не можел да ги спре. После — управниците, които изграждали от всичко едно отявлено непоклатимо, безсмъртно здание. А накрая пристигали прахосниците, които не знаели що е отговорност и пропилявали наследената от тях столица за своите прищевки и пороци. И били побеждавани от други завоеватели.

Империята изживяваше преход от епохата на завоевателя към тази на управника. От старите оцелял един-единствен — Хромия. Наследниците на империята се бяха заели да го изтласкат от сцената на историята. Завоевателите изглеждаха твърде груби и непредсказуеми, за да ги търпиш, ако искаш една добре уредена империя.

Щеше да е добре да се замисли за своето място в това нехаотично бъдеще.

То изприпка на безопасно разстояние — според собствената му преценка — от портата на Кулата, приседна и зачака.

Почти веднага излезе някой. Някой, чиято представа за бъдещето оставяше място и за безвременния древен ужас като Псето Жабоубиец.

Те се съюзиха.