Страшният съд е започнал отдавна

Кой бил той?

В „Легендите на юдеите за древността“36 Енох е „цар над хората“, който „управлявал точно двеста четирийсет и три години“. Бил преизпълнен с мъдрост и цял свят се съветвал с него.

У древните египтяни Енох бил строителят на Голямата пирамида, пише географът и историк Таки ад-Дин Ахмад бен ’Апи бен ’Абд ал-Кадир бен Мухамад ал-Макризи (1364–1442 г.) в произведението си „Хитат“. При това отбелязва, че Енох бил известен сред народите под четири различни имена: Саурид, Хермес, Идрис и Енох. Ето и пасажът от „Хитат“, глава 3337:

„…първият Хермес, който бил наричан Тройния в качеството му на пророк, цар и мъдрец (това е онзи, когото юдеите наричат Енох, син на Яред, на сина на Махалалел, на сина на Кенан, на сина на Ен, на сина на Сет, на сина на Адам — благословен да е, — а това е Идрис) прочел по звездите, че щял да настъпи потопът. Тогава наредил да построят пирамидите и да скрият в тях съкровищата, учените писания и всичко, за което се притеснявал, че щяло да се загуби и да изчезне, за да се запазят нещата и да се съхранят.“

За арабите „Идрис“ означава „Прамъдрец“ или „Праотец“, а за юдейската, както и християнската теология Енох е седмият от общо десетте праотци, един от патриарсите отпреди потопа. Енох бил баща на Матусал, който все пак доживял до библейската възраст от деветстотин шейсет и девет години.

В Стария завет в книга Битие Енох е споменат с цели пет изречения (5, 21–24). Там четем също: „И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.“

Просто така — хоп и го няма! На хебрейски името Енох означава „Посветения“, „Просветления“, „Знаещия“ и този Посветен слава богу се погрижил знанията му да не изчезнат безследно, за яд на някои, които биха предпочели Енох да се разтвори във въздуха, защото той много обичал да пише. А още тогава това било неприемливо.

Защото има две книги, които наистина не са съставна част от Стария завет, но все пак спадат към апокрифните текстове. Църковните отци, които скалъпили нашата Библия, не можели нищо да предприемат с текстовете на Енох, с които също разполагали. Не ги разбирали и затова ги изключили от Библията. Само че етиопската църква игнорирала заповедите на църковните отци и книгата на Ехох се озовала направо в канона на абисинската църква. Освен това се появил още един, славянски вариант на същата книга. Накрая високо академичните текстове и сравнения показали, че оригиналът на двете книги е от един-единствен автор, а той се казвал Енох. От осемнайсети век, когато книгата на Енох станала известна в Европа, в богословските кръгове продължава уморителният спор кой, по дяволите, може да е написал тази книга. Трябвало поне да е някой, който е живял няколко века преди Христос, защото безспорно толкова стара била етиопската книга на Енох. Така че кой бил авторът?

Разказ на един очевидец

Постоянно се озадачавам от едностранната доверчивост на различните ексегети (тълкуватели на Библията — Бел. прев.). Ако някой текст пасва към тяхното верско течение, квалифицират го като „истински“. Ако не пасва, значи трябва да е фалшификат. Направо да откачиш! Книгата на Енох не само е написана в първо лице, но авторът потвърждава многократно и в текста авторството си, сякаш се е опасявал, че бъдещите тълкуватели ще са толкова ограничени, че няма да го разберат. С помощта на два примера от текста ще изтъкна ясните указания за авторството на Енох с курсив.

„През първия месец на 365-ата година, през първия ден на първия месец, аз, Енох, бях сам В дома си, и ми се явиха двама извънредно едри мъже, каквито никога преди не бях виждал на земята…“38

„Това е написаното от Енох, писаря, пълно учение за мъдростта… Сега, сине мой, Матусала, ще ти разкажа всичко и ще го напиша за тебе. Аз ти разкрих всичко и ти предадох книгите, които засягат всички тези неща. Запази, сине мой, Матусала, книгите от ръката на твоя баща и ги предай на бъдещите поколения на света.“39

По-ясно от това, здраве му кажи. Праоригиналът на книгата на Енох, есенцията, е от допотопния Енох, иначе той не би могъл да нарича Матусала свой син. Да се приеме, че всичко това е дохристиянска фалшификация, означава да се обвини авторът в непрекъснати лъжи. Подобно нещо не е възможно, защото (както в примера с „Апокалипсиса на Авраам“) авторът на книгата на Енох е казал неща за космоса и „падналите ангели“, които никой след него не е могъл да знае, да не говорим, че Енох повтаря, че ангелите са му казали, обяснили или показали едно или друго.

Да се отрича авторството на книгата на Енох отпреди потопа е позор за тълкувателите на Библията, но в същото време е и ярък пример за манипулирането на вярващите. Те могат само да поглъщат онова, което други са сдъвкали. Естествено, правят се и опити неприятният текст на Енох да се представя като видение. Под това мото се приема всичко, което надхвърля разума. Привържениците на тази позиция премълчават, че Енох изрично подчертава, че бил буден. Освен това дал на семейството си и точни указания какво трябвало да става в негово отсъствие. Грамотният Енох не може да е имал и „посмъртно видение“, защото след разговорите си с ангелите се завърнал жив и здрав при близките си, за да изчезне едва много по-късно с огнена кола в облаците.

Какво толкова взривоопасно има в тази книга на Енох ли? По принцип в нея се потвърждава Палео-СЕТИ-философията. Както в Стария завет, и Енох разказва какво става, когато ангелите се бунтуват.

Когато ангелите се бунтуват

В книгата на Енох (6, 1–6) е написано40: „Когато човеците се размножили, им се родили хубави и гиздави дъщери. Когато ангелите, небесните синове, ги зърнали, ги пожелали и си казали: Да си вземем жени от човеците и да си родим деца. Тогава водачът им Семиаса им казал: Опасявам се, че няма да го направите и сам ще трябва да отнеса наказанието за големия грях. Тогава всички му отговорили: Ще се закълнем и чрез взаимни заклинания ще се задължим да не се отказваме от този план, а да го изпълним. Тогава всички се заклели и се задължили чрез взаимни заклинания. Били всичко двеста, които в дните на Иаред слезли от върха на планината Хермон.“

Ако тук не се описва бунт на „небесните синове“, какво тогава? Любовно обяснение с взаимни клетви? Случаят е ясен, защото (7, 1–6):

„Всички други от тях си взели жени и всеки си избрал една. После започнали да ходят при тях и да се омърсяват с тях. И ги учели на магически средства, заклинания и отрязване на корени и ги запознали с растенията. Тогава те забременели и родили исполини, които били високи 3000 лакти. Те изяли всички запаси на другите хора. Когато хората обаче не можели да им дадат нищо повече, исполините се обърнали срещу тях и ги изяли. И започнали да посягат на птиците, дивите животни, пълзящите и рибите, да изяждат месото и да пият кръвта. Тогава земята заплакала от злосторниците.“

Реалистично се описва положението преди потопа, макар че днес ни се струва невероятно, фактически и добрите ангели, онези, които не се включили в метежа, наблюдавали от горе събитията на Земята. Те докладвали на Върховния и той категорично заявил:

„Цялата Земя ще загине, потоп ще залее Земята и ще унищожи всичко по нея.“

Направо феноменални са в книгата на Енох много детайли, които засега не могат да се прочетат в никое друго предание. В глава 69 Енох изброява имената на водачите на метежа, а и обяснява функциите им!

Ще цитирам тук текста, тъй като от писмата на читателите си знам, че не могат да намерят в селските и градски библиотеки екземпляр от книгата на Енох или нямат време да я търсят. Желанието на Енох било книгата да бъде много разпространена. Моето също.

„А това са имената:

Първият от тях е Семиаса,

вторият Артакиса,

третият Армен,

четвъртият Кокабел,

петият Туарел,

шестият Румял,

седмият Данял,

осмият Рекаел,

деветият Баракел,

десетият Азазаел,

единайсетият Армарос,

дванайсетият Батарял,

тринайсетият Бузазеял,

четиринайсетият Хананел.

петнайсетият Турел,

шестнайсетият Симапесиел,

седемнайсетият Йетрел,

осемнайсетият Тумаел,

деветнайсетият Тарел,

двайсетият Румаел,

двайсет и първият Йзезеел.

А това са имената на водачите над сто, петдесет и десет.

Името на първия е Йегун, който изкушил всички деца на ангелите, свалил ги на земята и ги прелъстил чрез човешките дъщери.

Вторият се казва Азбеел; той давал на децата на ангелите лоши съвети, така че покварили телата си чрез човешките дъщери.

Третият се казва Гадреел; това е този, който показал на човешките чеда всякакви смъртоносни удари. Също така показал на хората инструменти за убиване, бронята, щита, бойния меч и изобщо всякакви инструменти за убиване. От ръка на ръка оръжията се разпространили до жителите на сушата за всички времена.

Четвъртият се казва Пенемуе; той показал на човеците разликата между горчиво и сладко и им разкрил всички тайни на мъдростта. Той научил хората да пишат с мастило и хартия…

Петият се казва Касдея; той научил хората на всякакви лоши удари на духовете и демоните, също и удари срещу плода в майчината утроба за помятането му, освен това удари срещу душата, змийско ухапване, топлинни удари и сина на змията, Табат?“ (във всеки превод има и въпросителен знак. В различните преводи начинът на изписване на имената варира).

Бих си спестил коментар по горния текст. Нали всеки може да чете.

Какво станало с Енох? Къде са костите му? Къде е храмът или катедралата, издигната в негова чест?

Възнесение на небето с препятствия

Не на тази Земя. Старият завет кара Енох да изчезне безследно — Господ го бил взел при себе си. После пък четем — в различните версии на Библията — Енох заминал с огнена колесница в облаците. Древните юдейски легенди описват малко по-подробно заминаването му41.

Казват, че ангелите обещали на Енох да го вземат горе, но датата явно още не била уточнена: „До мен стигна вик, че ще отида на небето, но не знам деня, когато ще си отида от вас.“ Значи хората седели около Енох и той им разказвал за всичко, което досега бил чул от ангелите. Особено им втълпявал да не пазят в тайна книгите му, а да ги направят достъпни за бъдните поколения на Земята — аз следвам съвета му. След няколко дни на обучение напрежението нараснало:

„Но се случи по същото време, когато хората седяха около Енох и той им говореше. Тогава хората вдигнаха очи и видяха фигурата на кон да слиза от небето, и която бурно летеше към Земята. Тогава хората казаха на Енох какво са видели и Енох им каза: «Заради мен слезе този кон. Дойде времето и денят, в който си отивам от вас и вече няма да ви видя.» Тогава пристигна и конят и всички хора го видяха ясно.“

Явно Енох бил информиран от Небесните, че стартът му ще е опасен за живота на околните. Затова Енох се опитал да възпре привържениците си. Няколко пъти предупредил зяпачите да не го следват повече, „за да не умрете“. Някои се поколебали, но най-упоритите искали непременно да видят възнасянето му на небето:

„Те казаха: «С теб ще отидем на мястото, където отиваш ти, само смъртта ще ни отдели от теб.» Тъй като упорстваха да отидат с него, той не говори повече с тях и те го последваха и вече не се обърнаха. И тогава се случи, че Енох се издигна на небето върху огнени коне в огнена колесница.“

Пътуването към облаците завършило смъртоносно за всички изпращачи. Защото на другия ден потърсили хората, които се затичали след Енох.

„И търсиха на мястото, на което Енох се вдигна на небето. И когато стигнаха на мястото, намериха цялата земя в сняг на мястото, а върху снега имаше камъни като снежни камъни. Тогава си казаха: Добре, нека разринем снега и да видим дали хората, които тичаха след Енох, не се намират под снега. И разринаха снега и намериха да лежат мъртви хората, които бяха тръгнали с Енох. Търсиха и Енох, но не го намериха, защото бе заминал на небето… Това се случи през сто и тринайсетата година от живота на Ламех, сина на Матусала, когато Енох се възнесе на небето.“

След първородния грях и потопа се изправяме пред третата невъзможност — всъщност нищо вълнуващо, защото досегашната интерпретация на текстовете гъмжи от невъзможности. Сега добрият дядо Господ бездейно гледал как стотици или може би хиляди зяпачи изгорели, докато учителят им Енох отивал на небето? Какво били съгрешили те? Слушали своя мъдрец Енох, почитали го, били привързани към него и накрая го придружили до мястото на старта. Енох „заминал в бурята“ и върху „огнени коне в огнена колесница“, а на земята всичко изгоряло, дори и камъните побелели от високата температура и се натрошили на бял прах като снега (някои видове варовик стават снежнобели, ако са подложени на въздействието на високи температури). И това трябва да е добрият Господ, който оставил невинните спътници на Енох да се изпарят? Не е ли разполагал със сила да вземе Енох при себе си по безвреден начин? За какво му е била драматичната и мъчителна смърт от изгаряне на мнозина хора, само за да отиде Енох в облаците?

Всичко това — първороден грях, потоп, възнесението на Енох, но също и космическото пътуване на Авраам — в никакъв случай не пасват към представата ни за милия Господ. Защо един вездесъщ бог трябва да вика Авраам при себе си, за да говори с него? В края на краищата Бог би трябвало да знае какво мисли и чувства Авраам. Защо изобщо добрият Господ се нуждаел от космически кораб, увиснал над Земята и въртящ се около собствената си ос? Защо Бог трябвало първо да изпрати двамина, за да доведат Авраам? Защо му били нужни „огнени коне“ за възнесението на Енох?

Отговорите са винаги едни и същи — при описвания Бог, или Върховен в никакъв случай не може да става дума за вездесъщия Творец, когото почитат религиите. Струва ми се едва ли не обидно за истинския Бог да му се приписват подобни грешки и жестокости. Ако обаче на мястото на Бог или Върховния поставим извънземни астронавти, то всички действия, грешки и парадокси стават разбираеми. Веднага разбираме кои са били „падналите ангели“ и защо на всичкото отгоре задоволявали и сексуалните си желания. Разбираме причините за потопа, желанието на Върховния да разговаря с отделния човек и защо толкова много хора умрели, тъй като не послушали предупрежденията на Енох.

Вече става разбираем и страхът на хората от Страшния съд, латентният страх от световния съд, защото нали Върховния обещал отново да се завърне.