Страшният съд е започнал отдавна

В будизма основната идея за избавлението е съвсем сходна с тази на джайнизма. Само че учението на джайните било отпреди Буда (560–480 г. пр. Хр.). На староиндийски „Буда“ означава „Пробудения“, „Просветления“. Гражданското име на Буда било „Сидхарта“. Произлизал от благородно семейство и израснал в княжеския палат на баща си в предпланините на непалските Хималаи в разточителен разкош. На възраст от двайсет и девет години му омръзнало безполезното съществувание. Напуснал родното си място, в продължение на седем години се упражнявал в изкуството на медитацията и търсел пътя към просветлението.

Но по времето на Буда отдавна съществували боговете от легендите и митовете. След просветлението си той самият се почувствал като превъплъщение на небесно същество. Например проповядвал на последователите си четирите истини, онзи път, по който всеки можел да стане Буда, или просветлен. Буда смятал съществуването на бъдещи Буди за естествено. В прощалните си речи в Махапаринибана-Сутатой говори за бъдещите Буди. Един от тях, предсказал Буда на привържениците си, щял да се появи по времето, когато Индия щяла да е пренаселена с хора. Селата и градовете щели да са претъпкани като кокошарници. В цяла Индия щяло да има осемдесет и четири хиляди градове. В град Кетумати (днешен Бенарес) щял да живее цар на име Санкха, който щял да владее целия свят, и то без насилие, а единствено чрез справедливост. Но през владичеството му щял да се роди достойният Метейя (наричан и „Маитрея“), феноменален във всяко отношение единствен по рода си „водач и познавач на колите“, учител на боговете и хората, а именно съвършеният Буда.

Предсказанието на Буда за свръх-Буда прилича на учението джайна за завръщането на тиртхамкарите. И будизмът познава различните епохи, които се сравняват с въртящо се колело. Само дето епохите в будизма са неизмеримо дълги. Това е представено пластично в записка от Ангутара-Никая (IV, 156)77.

Идеята за четирите (у джайнистите — шест) епохи броди и из шумерско-вавилонската митология. Дори се случва, отдалечени една от друга култури да назовават същите числа. Подобни съвпадения направили впечатление на религиозния историк професор д-р Алфред Йеремиас още преди шейсет и пет години. Ето един пример78:

Според вавилонските записки, но и според онези на жреца на Баал Беросос, древните царе (небесните владетели) управлявали хилядолетия. При това числата за боговете Ану, Енлил, Еа, Син и Самас съответстват на числата за съответните юги (епохи) в Индия:

Ану = 4320 Кали-юга = 432 000

Енлил = 3600 Кали-юга = 360 000

Еа — 2880 Дева-юга 288 000

Син = 2160 Трета-юга = 216 000

Самас = 440 Двапара-юга = 144 000

Адад = 432 Маха-юга = 4 320 000

Появата два пъти на Кали-юга си има причини. Защото Кали-юга „без зазоряване“ наброява по-малко години от онази „със зазоряване“. И не става дума за нулите, а за съвпадането на цифрите, което сочи общото праядро на преданията. Числото 4 320 000 на Маха-юга („велика епоха“) е идентично с онова на третия працар преди потопа Ен-ме-ен-лу-ан-на. Той царувал 12 cap, a това са 43 200 години. Или числото 288 000 на Дева-юга отговаря на числото на шестия працар с прекрасното име Ен-сиб-ци-ан-на който достигнал до 8 cap или 28 800 години. В Гърция срещаме най-старото литературно свидетелство за световните епохи у поета Хераклит, който назовава числото 10 800 000 години. Същата стойност съответства на втория период на шумерските працаре, а именно 30 cap или 108 000 години.

Играта с числата наистина няма пряка връзка със завръщането на някакъв спасител, но все пак доказва общото, което е в основата на всичко. Явно в мрачната праистория трябва да е имало единно праучение, иначе сродството на идеи и числа не може да се обясни. Този общ произход може да е много назад в миналото, ако не беше така, щеше да е известен на историческата литература.

„Ану“ на шумерски означава „небето“. Същевременно обаче Ану е божествена личност, защото седи върху трона си в „третата сфера на небето“. Във вавилонската легенда за потопа от водите избягали дори боговете и се скрили на рампата пред небесния дворец на Ану. В легендата за Етана, в която се описва първият полет на човек над Земята, Ану е цар на всички богове. Короната му била звездата Алдебаран, най-светлата звезда в съзвездието Телец. Хората се страхували от него, защото Ану периодически се спускал към Земята, за да наказва хората.

Тактиката на завоалиране чрез психологията

Психологията никак не ми помага в концентрирането ми върху идеята за завръщането. Констатирам не само че е била позната във всички култури, а и че винаги е била преплетена със звездите и спасителите извън Земята. Към нея спада и идеята за изкуственото оплождане, респективно ембриона, който произхождал от боговете. Няма начин тези идеи да нямат общ знаменател, а той не може да се обясни психологически. Наистина желанието за идването на големия спасител и съдник, за господаря и свръх-Буда е разбираемо, ако народите не са били много добре. Неразбираеми обаче остават връзките и подробностите на съответното учение. Желанието не може да обясни и преданията в първо лице, а още по-малко детайлите в данните и имената. Или някой сериозно ще твърди, че Енох е измислил имената и функциите на разбунтуваните ангели?

Или основната мярка за измерването на вселената с числото 2 057 125 джияни е хрумнала на някой мечтател под смокиновото дърво? Също така психологически необясними са еднаквите редици числа у различните народи. Не е достатъчен някой основен модел от чекмеджетата на психологията, както не е и за изкуствените оплождания и присаждания на ембриони, отгоре на всичко написани в първо лице. Друг въпрос е, че последващите религии също прославят съответния си спасител с непорочното зачатие, което е и напълно разбираемо от психологическа гледна точка.

И днес християните католици вярват, че Мария заченала Иисус непорочно. Трябва да го вярват, защото това е догма (верски закон) на църквата. За коректност би трябвало да допълним, че не може да се докаже обратното — и как би могло? Откъде да знаем (научно точно), че Иисус, или ако щете живият индийски пророк Саи Баба не носи космическо семе у себе си? В древността не е било по-различно. Всички велики богове и царе-богове трябвало да са били заченати непорочно. В края на краищата те не били по-малоценни от предшествениците си.

Най-древните изображения на богове са по шумерски цилиндрични печати. По тях разпознаваме обучението на царете от боговете, неопределими хибридни същества, както и небесните барки на небосклона.

Небесното семе

Например семето на акадския цар Хамурапи (1726–1686 г. пр. Хр.) било сложено в скута на майка му от бога на слънцето. По-късно Хамурапи станал най-великият законодател. От него са най-древните писмени правила за човешкото общество — Кодексът на Хамурапи. Висотата над два метра каменна колона с текста на законите била намерена в началото на нашия век при разкопки в Суза и днес се намира в парижкия Лувър. Кодексът Хамурапи се състои от двеста осемдесет и два параграфи, а тях, както твърдял царят законодател, ги бил получил от бога на небето. Също като Мойсей, който получил законовите си таблици на свещената планина направо от божиите ръце. В предговора на законовата си сбирка Хамурапи пише изрично, че „господарят на небето на земята“, Бел го избрал и предопределил „да установи справедливост в страната, да унищожи нечестивия и злия, и да предотврати потискането на слабия от силния“79. И, естествено, хората очаквали завръщането на своя законодател.

С поглед към миналото можем само да отбележим, че Хамурапи сътворил нещо извънредно и се отличил от масата на своето време с изключителните си дела. Разбира се, че е валиден аргументът, че Хамурапи бил издигнат в божий син едва по-късно — ако не беше колоната му със закони, на която той още по онова време уверява, че бил призван от небесните богове. Законодател като върховен лъжец? Все едно да обвиним в лъжа Мойсей, когато твърди, че е получил законовите таблици на свещената планина лично от бога.

Ние, днешните свръхумни хора с вирнати носове, естествено, „знаем“, че семето на Хамурапи не може да произхожда от бога на слънцето. Никой не е бил там, а и скелетът на Хамурапи не е генетично изследван. Характерно за човешката логика е, че със същата самоувереност, с която отричаме извънземните контакти на Хамурапи, потвърждаваме тези на Мойсей и другите пророци. Но това е нещо друго, нали?

И асирийският цар Ашурбанипал (668–622 г. пр. Хр.), онзи, в чиято библиотека от глинени плочки бе намерен епосът за Гилгамеш, бил заченат непорочно. Той бил син на богинята Иштар, която го кърмила в детството му. Иштар би трябвало да е била извънземна, защото в клинообразен текст четем80: „Нейните четири гърди лежаха до устата ти; на две сучеше ти, в две криеше лицето си.“

Правилно сте прочели — четири гърди. Някой земен жител може да започне да завижда. Този цар Ашурбанипал се позовавал в решенията си на „божествени съвети“, например на боговете Бел, Мардук и Набу. Последният бил Всезнаещият, от когото човечеството научило писмеността. Върху цилиндър в Лувъра в Париж Набу е изобразен до Мардук. Главният храм на Набу бил в Борсипа и носел името „Храм на седемте предаващи заповедите на небето и земята“. Странно, нали?

Дали всичко това било само налудничавост, важничене отстрана на царските родове, които се позовавали на „божественото си семе“, за да бъдат признавани от народа и жречеството си? Аз лично съм раздвоен. Не всеки цар и всеки религиозен водач е носил небесното семе, но имало някои в далечното минало, които били убедени, че са предавали по-нататък съвсем специален генетичен код. Дълбокото им убеждение се дължало на фамилно и жреческо знание, което предавало някогашната действителност. Нека си спомним, че и произходът на египетския царски дом се дължал на боговете. Древните историци, онези, които работили преди две хиляди години и повече, разказват без изключение за рода на боговете, от който после произлезли първите владетели. Едва от боговете хората изучили изкуството на астрономията, изработката на сечива или обработката на почвата. Също така и езикът и писмеността произхождали от готовите да помогнат небесни същества81:

„От тях именно първо бил разчленен и създаден разбираемият за всички език и били дадени имена на всичко, за което дотогава нямали изрази…“

Не бива да се игнорира, че подобни истории се срещат в други текстове без датировки. Енох! Беросос с преданието за Оанес! Учението на джайнистите! И, разбира се, апокрифите от Стария завет! И там става дума за небесните учители, макар че ги титулуват като „паднали ангели“, а също и там, в юдейското предание направо гъмжи от избраници, чието семе нямало земен произход. И, хоп, свързват Ерих фон Деникен и с идиотските расисти, сякаш аз съм измислил идеята за небесното семе и за избраниците! Всичките тези мисли не са мои, те произхождат по права линия точно от книгите, които са свещени за много народи.

Например Ной, оцелелият след потопа, не бил кой да е. Наистина се назовава земният му баща Ламех, само че той никога не е зачевал сина си. Всеки може да го прочете в писмените свитъци от Мъртво море82 Там пише, че Ламех се върнал един ден от пътуване, което траело повече от девет месеца. В родната платака видял момче, което не приличало на семейството му. Имало други очи, друг цвят на косата и друга кожа. Разгневен, Ламех отишъл при жена си, но тя се заклела във всичко свято, че не е имала полови сношения с никой друг, да не говорим за някой войник, или, не дай боже, с някой от синовете на небето. Загрижен, Ламех се запътил да иска съвет от баща си. Това бил не кой да е, а Матусала. И той не можел да помогне и отишъл при своя баща, т.е. дядото на Ламех. Ако беше в телевизионно шоу, щяхме да имаме три отговора за гадаене. Разбира се, че моят приятел Енох. Той казал на сина си Матусала, Ламех, да признае момчето за свое и да не се сърди на жена си, защото „пазителите на небето“ били сложили семето в утробата й. И то защото подмененото дете било предопределено да стане баща на новия род след потопа. Ламех можел да го нарече Ной, което и направил.

Епизодът показва, че още Енох — същият, който по-късно отпътувал с огнена колесница на небето — бил информиран за предстоящата катастрофа. От неговите „пазители на небето“. А кой извършил изкуственото оплождане на жената на Ламех? Същите астронавти.

С тези примери искам да подкрепя идеите, които в сходна форма са записани по всички кътчета на земята. Преди хилядолетия. Най-малко! Не е лесно с безбройните божии синове. Те се разхождат не само из митологиите на Египет, Гърция и Индия, божествената компания присъства буквално по целия свят.

Вчерашни богове — утрешни богове

Тибетците, израсли във високите плата в изолация от останалия свят, познават „върховния небесен цар“ или „светецът там горе“83. При това те правят разлика между трансцеденталното небе и небосклона. „Най-древните тибетски царе били наричани небесни престоли. По поръчение на бога те слизали от небето на земята и след периода на владичество се завръщали, без да видят смъртта, обратно на небето.“ Разполагали с невъобразими оръжия, с които наказвали враговете си или ги унищожавали. Видът на някои от онези оръжия се е запазил в народната памет. Към тях спадал „гръмотевичният клин“, който и днес се почита в тибетските храмове. Зад тях явно се криело нещо повече от глупава фантазия, в края на краищата гръмотевичните клинове били реалност, макар че не можем да си представим как са действали. Легендата за великия тибетски цар Гесар разказва, че бил взет от „небесно светлинно явление“. След като се погрижил за реда в страната, изчезнал отново в небесната си родина с обещанието да се завърне отново. Цар Гесар бил смятан също за един от небесните владетели като мистичните праимператори на Китай или боговете царе в Египет. Всички те били учители на човечеството и за всички се смятало, че са очовечили хората. Преди слизането им на земята хората още живеели като животните.

В генеалогията на царете на Тибет, така наречения Гиелрап, се изброяват двайсет и седем царе. Седем от тях слезли по стълба от небосвода. И дори най-древните писания долетели в сандък от небето. И големият тибетски учител с трудно произносимото име „Падмасамбхава“ (наричан и „У-Ргиан-Пад-Ма“) донесъл от небето на земята непонятни писания. Преди заминаването му учениците му складирали писанията в пещера за по-късни времена, „когато щели да бъдат разбрани“84. Същият учител изчезнал в облаците пред очите на последователите си. Не, той и корабът му не били изстреляни като по лъч, а като „сред облаците се появи кон от злато и сребро“. Всички могли да видят как изчезнал с металния си кон в облаците. Спомняте ли си за колегата му Енох с коня и възнесението му на небето?

Почти ми е неприятно да допълня, че и свещените книги на Тибет, естествено, оперират с невъзможни числа. В тях се изброяват четирима велики царе, а продължителността на живот на всеки цар е кръгло девет милиона земни години. В различните небесни части имало различни обиталища, до които се стигало след дълго пътуване из космоса. Съответните божествени години се преизчисляват в земни години на човек му се струва, че това е теорията за относителността на Айншайн. Разликата е само във възрастта — Айнщайн е живял в наше време. Тибетските книги „Кандшур“ и „Тандшур“ са на хилядолетия85.

Горните идеи не се ограничават в географското пространство, което днес обозначаваме като Близък и Далечен изток. Точно така мислели и индианците в Америка. От легендите на вабанаките е известно преданието за Глускабе. Той действал на земята като учител и научил индианците наистина на всичко: риболов, лов, строеж на колиби, оръжейна техника, медицина, химия, и, естествено, и астрономия. Преди да завърши земната си дейност и да отлети към звездите, обещал да се завърне в далечното бъдеще86. Да се надяваме!

За бога на маите Кукулкан се разпрострях по-подробно в друга моя книга87. Тук ще кажа само едно: „Народната вяра обаче е сигурна, че е заминал на небето“88. И (нали не сте очаквали нещо друго?) обещал да се завърне.

Така фрагментите от народните вярвания си приличат като при участниците в някое криминале. Имената са различни, но съдържанието е еднакво. Човек не трябва да е Шерлок Холмс, за да сглоби отделните части. Лично на мен ми се струва направо възмутително да се приеме, че различните народи по земното кълбо са възприели очакванията си за завръщането от християнските мисионери. Мале мила! Кое е било първо? Християнските или другите книги? „Фактите са врагове на истината“ (Мигел Сервантес, 1547–1616 г.)

Така може да обикаляте глобуса, да се ровите в миналото и да преравяте религиозните текстове. Навсякъде ще откриете очакването за завръщането. В Китай Конфуций бил онзи, който щял да се завърне, „за да установи отново хармонията между небето и земята“89, а аборигените (древните жители) в далечна Австралия дали на своите „прадревни небесни херои“90 имената „Нгумяри“ и „Вандини“. И с копнеж очаквали завръщането им. Сега ни липсва само някой теолог или психолог, който да ни убеди, че китайците са взаимствали идеите си от древните австралийски жители — или обратното.

Да, а далеч от Китай и Австралия същата налудничава мисъл за завръщането владеела мозъците на жреците отпреди инките. Според тяхното предание някога Виракоча (Хуиракоча) посетил Земята с трима събратя. Те обучили индианците, основали селища и в края на жизнения си път се завърнали обратно във вселената91. Естествено, с обещанието за по-късно завръщане. Че как иначе? Техните потомци, владетелите на инките се наричали „синове на слънцето“. Първите християнски завоеватели, дали Писаро в Перу или Кортес в Мексико, първо били приветствани като „завърнали се богове“. Така че почитта била вече налице и не може да са го научили от християнските монаси. Боговете с билет за завръщане действали глобално. А примерите, които показах в тази глава, са в най-добрия случай върхът на айсберга. В предишните си книги посочих преданията на индианците хопи и каяло, японските догу и свещената им книга „Нихонги“, преданията на ескимосите или онези на племето на догоните в Централна Африка. Всички те познават небесните учители и всички те очакват завръщането им. Народът на маите го е казал най-точно в „Книга на жреците ягуари“92:

„Те се спуснаха от пътя на звездите… Те говореха магическия език на небесните звезди… Да, техният знак е нашата сигурност, че дойдоха от небето… И когато отново слязат долу, тринайсетте богове и деветте богове, те ще подредят отново онова, което някога са сътворили.“

Кой ще дойде?

Очакването на завръщането на някакви богове било и си остава неопровержим факт. Спорни остават само въпросите кой всъщност трябвало да се завърне и кога. Християни и евреи чакат месията, мюсюлманите чакат Махди, което е само друго име за месия. Първоначално под думата „месия“ разбирали „миропомазан“. Тя е производна на хебрейското maschiach (на гр. ез. christos) и с нея наричали миропомазания цар. В юдейската религия се очаква потомък от рода на Давид, но дори и неговата субстанция идва от облаците. Съвсем обикновен човек, който по-късно се издига до цар, не може да стане месия, защото още думата „човек“ е съвсем неподходяща, за да бъде обяснен месията. Прочутият професор д-р Хуго Гресман анализира93:

„По-скоро двете понятия се изключват; защото месията се явява като небесно същество. Освен това той се смята за пра-съществуващ“. Съществувал още, когато нямало хора.

Общият знаменател на всички представи за месия са:

— Той разполага с голяма власт.

— Създава нов ред.

— Олицетворява справедливостта.

— Той е вдъхновен, призван, белязан от бога. Според съответната религия месията е:

— Човешки син, заченат от небето (семе, ембрион, карма на небесните). Този човешки син може вече да е бил на земята, бил е „взет на небето“ и се завръща.

— Извънземен, в единствено и множествено число. Богоравни същества, които някога вече са пребивавали на земята.

В християнските представи (евангелия и Апокалипсис), но също и в юдейството (Енох и апокрифите), както и в Корана на мюсюлманите завръщането на месията се свързва със Страшния съд. Някаква сила се появява на небосвода, придружавана от войнства. Парсите нарекли тази сила „всичко преодоляващите“; шумерите говорят за „Ану“, който се завръща от звездата Алдебаран; тибетците разказват за „светците там горе“, който възстановяват тук долу стария ред; маите споменават „тринайсетте богове“, които също се завръщат, „за да подредят (отново) онова, което някога са създали“. С появата на тази сила са свързани загадъчни събития „на небето“. От небосвода пада звезда или „светеща планина“, появяват се „небесни знаци“, луната потъмнява, хората треперят и са на края на психическите си сили. На Земята настъпват невъобразими природни катастрофи. Тя трепери и се тресе, моретата „потичат едно в друго“, изригват вулкани, а от облаците се появява Ultimo iudex, Последният съдник. А над какво точно щял да съди? Над вярващите и неверниците.

Какво е вяра? В какво трябвало да вярват хората? В онова, което били преживели преди хилядолетия техните предшественици и го поверили на книгите си или в онова, което човешкият род в своята самонадеяност е скалъпил от тях? Всички религии от настоящето отнасят месианската идея до своя спасител. Дали ни харесва или не, това е факт. По силата на логиката не може всички религии да са прави. Някои трябва да грешат. А какво ли би било, ако всички грешат? В края на краищата месианската идея е много по-стара от Корана, от Новия завет, по-стара от будизма, както е по-стара и от библейските пророци след потопа. Обещанието за завръщане витаело из мозъците на хората още по време на патриарсите отпреди потопа, през епохата на джайните и „працарете“ на различните народи. Кога е започнало всичко? И пак се питаме: В какво да вярват хората? Кого да очакват? От кого да се страхуват? Кой „се завръща с голяма сила и слава“? С „небесни войнства“ и мощни демонстрации по небосвода? Кои са заинатилите се човешки маси, които въпреки тази демонстрация на сила, която видели със собствените си очи, „все още не вярвали“? Палео-СЕТИ-философията може да предложи отговор, който се съобразява с преданията. Една теория, която разкрива много отделни въпроси и така потвърждава някои текстове. За разлика от религиите тази философия не изисква никаква вяра. Човек може да провери идеите й и да ги отхвърли или да ги провери и да ги одобри. И все пак Палео-СЕТИ-философията има едно предимство пред религиите — тя е рационално обоснована.

Довиждане, тате!

Чуждите астронавти, които преди хилядолетия пребивавали на Земята и дали генетичен тласък на човешкия род, същите астронавти, които бродят из античната литература като богове, ангели, паднали ангели и т.н., някога се сбогували. Освен това с тях отлетели отделни, привилегировани хора. Те също се сбогували. Какво ли са казали на оставащите? На онези, които всъщност също биха искали да поемат на дългото пътешествие? Ето един прост диалог между Енох и сина му Матусала:

Енох: Става време, сине. Ще дойдат при изгрев слънце да ме вземат.

Матусала: Ще те видим ли пак, тате?

Енох: Не. Поне не твоето поколение. Казаха ми, че по време на тяхното отсъствие на земята ще изминат няколко хилядолетия.

Матусала: Как е възможно? Не сме ли всички предопределени да умрем?

Енох: Да. Но във вселената царят други закони на времето. Когато пазителите се върнат след хилядолетия, земята и хората ще са се променили.

Матусала: Хм. Не разбирам. Но щом пазителите са ти го казали. И за къде ще отлетиш?

Енох: Виждаш ли зелената звезда в съзвездието Орион? Сега удължи линията с шест лакти. Там свети звездичка, не много ярка и леко жълтеникава. Това е родната звезда на пазителите. Там има земя, по-хубава от нашата. Там отивам.

Матусала: Тате, избран си жив с твоето тяло да заминеш на небето. Завиждам ти.

Енох: Не, сине мой. Не отивам на небето. Небето, за което хората копнеят, е място на абсолютното щастие. Добрата душа стига на небето едва след смъртта. Аз обаче отивам във вселената.

Матусала: Не виждам разлика между небето и „вселената“, както я наричаш. Погледни прекрасните звезди. Там горе цари спокойствие, мир и красота. Пазителите могат да пътуват с огнени барки. Мощта им е безгранична. В нашите очи те са безсмъртни. Трябва да е като на небето, макар че го наричаш „вселена“.

Енох: Раздялата наближава, сине мой Матусала. Чуваш ли как шуми народът? Събират се да чуят прощалната ми реч. Пазителите ме предупредиха, че никой не бива да идва до мястото, където се спуска огненият кон. Това се отнася и за теб и твоите хора. И така, сине мой, обясних ти всичко и ти дадох всички книги. Запази тези книги от ръката на баща ти! Давай ги постоянно за преписване и внимавай да не променят нито дума. Дори ако вие и вашите синове и внуци не разбирате съдържанието, ще го разберат по-късните поколения и ще ви бъдат признателни, че нищо не сте променили. Пазителите ми заръчаха да не държа книгите в тайна. Затова ги предай на идващите поколения на света.

Дори ако диалогът е протекъл по сходен начин и дори ако Енох е обяснил на хилядите, събрали се за сбогуването с него, че не отивал на небето, а само във вселената, следващите поколения не биха го разбрали. Щом някой отлитал натам, смесвал се с прекрасните звезди и се установявал там, трябвало да е „отпътувал за небето“. Извънземните изрично и недвусмислено били обяснили на хората, че те самите не били богове („Не си правете изображения на бога!“). Но нямало никаква полза. Следващите поколения, онези, които не били виждали със собствените си очи посещението на „боговете“, заставали пред текстове, които според тях нямали смисъл. Там пишело, че по дядово време били слезли същества „с голяма сила и слава“. Това можели да бъдат само боговете или пратеници и служители на единия бог. Съществата долетели на земята от Върховния и поучавали хората. И веднага в жадните за тълкувания мозъци на хората се родили ангелите. Хората винаги търсят някакъв смисъл — дори и ако от това се получи безсмислица.

Скоро от останалата човешка група се отделили разсъдливи хора. Нарекли ги „мъдреците“… Също като в примера за Камъка на свети Берлиц мъдреците от поколение на поколение изменяли преписите си, правили ги разбираеми за духа на епохата си. Четели мъдрите мислители истории за странен предмет, който блестял, а и пухтял, имал четири крака и въпреки това летял. Можело да става дума само за кон, и то летящ. Чели истории за спуснали се на земята същества и направили от тях ангели. Скоро забелязали, че ставало дума за различни видове ангели. Ту били добри, ту зли, после пък такива, които служели на Върховния и охранявали небесния му престол, и други, които ругаели Върховния, слезли на земята и се отдали на секс. За да направят разбираемо непонятното, нарекли „лошите“ „паднали ангели“. Давали им имена като „съблазнителите“ или „божиите синове“. Но текстовете на прадедите говорели и затова, че отделни хора можели да отлетят с ангелите нагоре при Върховния, което било превърнато във „възнесение небесно“. Ако се появяло описание на външността или вътрешността на космическия кораб, то можело да става дума само за обиталището на ангелите и за престола на Върховния. Ето един опит за описание на процеса на тълкуване в следното съпоставяне на два текста:

Измислен оригинал:

„Описвам преживяването си: Първо видях облаци, а после, когато се издигнахме още по-високо, забелязах все по-фина мъгла. И изведнъж се появиха звездите, но около нас нещо се святкаше. Бях толкова схванат, че трябваше да ме вдигнат от стола. Влязох в коридор, докато се доближих до стена, която сякаш беше от блестящи камъни. Наред с това забелязах червеникави светли точки, които се движеха по стената. После влязох в звездния кораб. Вътре блестеше като отвън, само подът бе от плочки, а под тях проблясваше слаба светлина. Най-хубавото обаче бе таванът. Като през прозрачен купол виждах звездното небе, а сред звездите пазители в по-малки возила, които долитаха и отлитаха и вършеха всякаква работа. Още един път трябваше да се прекачим в по-голям звезден кораб. Вътре всички врати бяха отворени, но забелязах пред всяка врата неописуеми светлинни движения.“

Тълкуванията през вековете

Пазителите обясниха, че това били сензори и защити на вратите. Централата се оказа огромна и неописуема. По средата върху повдигната естрада имаше кресло, а около него матово проблясващо голямо стъкло. Отгоре видях светещо слънце и навсякъде имаше пазители, които работеха извън кораба. На креслото седеше комендантът, облечен в снежнобели одежди. Хвърлих се на пода пред него, но той се доближи, поздрави ме на глас и каза: „Значи ти си човекът, който ще се погрижи за справедливост там долу?“

Оригиналът на книгата на Енох (14, 8 и по-натт.; 71, 11 и по-нат.), каквато е днес:94

„Пред лицето ми се появи следното явление: виж, облаците ме канеха в лицето, а мъглата ме приканваше; движението на звездите и мълниите ме тикаше и буташе, а ветровете ми даваха криле в лицето и ме издигаха на горе. Носеха ме навътре В небето. Влязох вътре, докато приближих до зид, построен от кристални камъни и заобиколен от огнени езици; и той започна да ме плаши. Влязох сред огнените езици и се доближих до голяма, построена от кристални камъни къща. Стените на онази къща приличаха на излъскан с кристални камъни под, а основата му бе от кристал. Таванът бе като пътят на звездите и мълниите, а сред тях огнени херувими… Виж, имаше друга къща, no-голяма от онази; всички врати стояха отворени пред мен и бе построена от огнени езици. Във всяко отношение, по великолепие, разкош и големина се отличаваше толкова, че не мога да ви дам описание на великолепието и размера й… Погледнах и съзрях висок трон. Видът му бе като обръч; около него имаше нещо, което приличаше на светещото слънце и имаше Вид на херувим… На него седеше голямото величество; дрехата му бе no-блестяща от слънцето и по-бяла от сняг (гл. 71, стих 11 и по-нат.)… Тогава паднах по лице, цялото ми тяло се стопи, а духът ми се преобърна… Той дойде до мен, поздрави ме на глас и ми каза: Ти си синът човешки, който се ражда за справедливост…“

Каква драма, щом от астронавти се получават ангели и херувими, от офицерите — архангели, а от коменданта — Върховния или още по-зле — бога! Какъв хаос, щом от прости електрически разреди се правят огнени езици, а от командния мостик се получава неописуема слава! Разбираемо е, че от комендантското кресло се получава „висок престол“, а от коменданта — голямо величество. Направо е успокоително, че поне в този раздел от текста не е измислен и „добрият бог“. А и не би било уместно, защото в края на краищата „той дойде при мен и ме поздрави с гласа си“. Да си представим някой бог, който поздравява земния си гост дори с ръкостискане, било прекалено много дори и за мозъците на тълкувателите. Така че останало голямото Величество. Все пак е нещо.

Знам аргументите, заради които подобно съпоставяне на текстовете е недопустимо; на това трябвало да се гледа по съвсем друг начин. Не „трябва“ изобщо нищо, най-малко пък в областта на тълкуванията; а що се отнася до смисъла на текстовете, не бива никога да се забравя, че основните твърдения се повтарят в индийските текстове на санскрит. И не само там.

Извънземните посетители по времето на Енох познавали огромните междузвездни разстояния. Те знаели, в края на краищата, че пътуването им към дома и отново обратно до Слънчевата система би погълнало няколко хилядолетия. Как са могли да го обяснят на хората? Биха посочили към звездното небе и биха казали: „Сега заминаваме, но ще се върнем. Запишете го в книгите си, предайте го на потомците си, всички поколения да помнят, че ще се завърнем!“ А когато хората се осведомили кога щели да се завърнат, дали след месеци, години или хилядолетия, извънземните не можели да им кажат. Самите те не знаели: „Ще дойдем отново — някога! Нека винаги да сте подготвени, и се придържайте към повелите, за да не са наложи още веднъж да унищожаваме човешкия вид.“ А когато хората се поинтересували по какво да познаят завръщането им, извънземните посочили Луната и звездите и отговорили:

„За нощното полукълбо ще изглежда сякаш Луната потъмнява, сякаш светещи звезди падат на земята. На хората в дневното полукълбо ще им се стори, че от небето падат златни планини. Хората, които са подготвени и ни чакат, онези, които разбират знаците по небето, ще се радват. Ще танцуват и ще ликуват и ще са прещастливи, защото ще донесем на света нов, по-справедлив ред. Другите обаче, които са извъртели и подправили текстовете, онези, които са заставяли събратята си да им вярват, ще изпаднат в паника. Ще се страхуват от нас и от собствените си привърженици. Ще се изпокрият и ще призоват лъжливите си богове. Но напразно, защото богове няма.“

Естествено, на извънземните им било ясно, че през хилядолетията преданията щели да бъдат видоизменени и постоянно тълкувани превратно. Затова взели мерки и оставили следите си на много места по Земята. Нали и други групи хора също така били записали събитията. Останалото щяло да дойде от само себе си. Някога щяло да дойде времето, когато хората щели да обменят информации в глобален мащаб. И най-късно тогава щели да стигнат до сърцевината на различните предания. Хората щели да започнат да правят съпоставки. Едно и едно прави две.

Така в начина на мислене на Палео-СЕТИ-философията настъпва преобръщане на ценностите, което може да се обоснове по следния начин:

Поначало има два вида хора — вярващи и невярващи. Всяка група е различно възпитана, но в една точка са единни: Ние сме единствената форма на разумен живот във вселената. Как се стига до този мълчалив заговор между двете толкова различни групи на вярващи и атеисти? На вярващите им е било втълпявано, че добрият Господ създал Земята в (символичен) акт от шест дни. След като направил растенията и животните, като венец на всичко сътворил и човека. Ние сме венецът на творението! Алилуя! Атеистите изучавали учението за еволюцията. В продължилия милиони години процес накрая от аминокиселините се образували клетки, прости форми на живот, по-сложни форми и накрая (като връх) се появил Хомо сапиенс. Ние сме върхът на еволюцията. Алилуя!

В двата случая ние сме най-великите. Неповторими и непобедими във вселената. Супертипове като венец на творението или връх на еволюцията. За целта не са нужни извънземни, макар че действието им личи във всички свещени книги.

Преобръщане на ценностите

И сега те се появяват! На небето висят хиляди различни космически кораби — многоетажни, плоски, със златист блясък или с цвят на мед, по-малки вимани и гигантски структури, на вид като свързани един с друг градове. Те минават край пълната Луна и предизвикват вълнение в моретата ни. Хората са изплашени, стреснати, озадачени. Затова не са били подготвени. Нито вярващите, нито атеистите. Защо всъщност не са? Християните ще изтичат в църквите си и ще попитат своя пастор: „Това ли е Страшния съд?“ Мюсюлманите ще се молят на Аллах и ще се надяват, че се е завърнал Махди; най-после ще въдвори ред сред неверниците, най-после свършва времето на чакането! Евреите ще влязат в синагогите си и ще обсадят равините си, а цял Йерусалим ще е в движение, защото преданието ги е учило, че месията ще слезе в свещения им град. Само учените ще кършат ръце с поглед към небето и ще изкарат сензорите и телескопите си, за да се подчинят на някои факти — извънземните са заели различни позиции около Земята. Вярващите пламенно ще се надяват, че е дошъл техният месия; ставащото в облаците сигурно е само прелюдия, обещаните небесни войнства: Скоро ще се появи върховният съдник и ще възнагради вярата им! И тъй като всички вярващи от всички религии очакват своя месия и се кълнат в най-святото си, че не може да е другояче, защото тълкуват всяко изречение и всяка дума в своя полза и губят погледа към реалността. Не искат да видят какво се разиграва на небосвода, не могат да го направят. И ненадейно, стават невярващи. Оказват се прекалено упорити, за да се справят с новите (и в същото време прастари!) факти. Нямат сили, не са способни да водят отговаряща на времето глобална политика, да не говорим за проява на зрялост за появата на универсална религия. Така вярващите в религиите се превръщат в неверници за реалностите. Вече не могат да се радват на живота, толкова дълбоко е разочарованието. А в извънземните (тъй, като накрая ще трябва да признаят фактите) виждат в най-добрия случай дявола, сатаната или Луцифер, който е слязъл от облаците само за да разколебае вярата им, за да ги подложи на изпитание. Объркани и огорчени те ще умрат, защото вече нищо не разбират. За вярващите пък, онези, които много добре приемат новите факти и всъщност вече не трябва да вярват, се разкриват прекрасни времена.

Досега човечеството е получавало знанията си от еднопосочната улица на миналото. Учели са се от историята, от опита на бащите, от книгите и компютрите. Но всички данни са идвали от миналото. Сега към тях се добавят знания от бъдещето, онова на извънземните. Те вече са загърбили нашите проблеми. За тях нашето бъдеще е минало. От него човечеството ентусиазирано ще черпи знания. Как разрешихте проблемите с околната природа? Как намалихте опасността от експлозивното нарастване на населението? Каква религия цари в космоса и как се обосновава? Как задвижвате космическите си кораби и как действа междузвездното радио? Как се спира нарастването на раков тумор и как се удължава животът? Коя политическа система е най-справедливата и как наказвате престъпниците си? Така ще напуснем еднопосочния път на знанието и ще навлезем в осемпистовата магистрала. Когато вселената отвори за нас вратите си, ще настъпи наистина небесна епоха! Но само за вярващите, пардон, за онези, които приемат реалностите.

Преоценката на ценностите — новата философия към идеята за завръщането — предстои в обозримо бъдеще. Религиите ще се съпротивляват и ще ме обявят за еретик, ще ме наричат псевдопророк и изкусител и няма да признаят, че самите те са онези, които през хилядолетията са поддържали будни очакванията за завръщането, че самите те са оформяли и рисували месията (или както там го наричат), докато пасне към собствената им стъклена витрина. Всички останали витрини са били счупвани. Всяка религия срещу другата. Винаги към бизнеса на религиите е спадало да смятат собственото си учение за единствено вярното и да го предлагат на останалите като no-висше. Никога не съм участвал в тази игра, не ми е работа. Какво казва поговорката? Онова, което трае дълго, се превръща в … добро (или в гняв).

В сценария на завръщането на извънземните биха паснали дори пророците. Онези, които са очаквани от джайнистите, от хиндуистите и дори от будистите с техния свръх-Буда. Как да го разбираме ли? Какво биха спечелили извънземните, ако ни изпращат така наречените пророци?

Семената поникват

Знаем много малко за същинската сила и генетичните възможности на извънземните. Все пак трябва да са ни изпреварили с няколко хилядолетия, иначе те или предшествениците им не биха могли да ни посещават във време оно. Съвременната история на техниката и науката ни учат, че всичко се прави все по-съвършено, по-малко и по-ефикасно. Компютърната технология го демонстрира с все по-микроскопични чипове, милиарди битове или все по-нарастваща скорост на изчисляване.

За сравнение: Още в средата на осемдесетте години всеки по-свестен личен компютър имаше скорост на изчисляване от няколко мегафлопа (Flops = Floating Point Opretaions per Second = изчислителни операции за секунда); мегафлопс = 1 милион флопс). В началото на деветдесетте години големите компютри като Gray-2 достигаха гигафлопс (= 1 милиард флопс). Една годиниа по-късно бяха достигнати 10 гигафлопс, а по-късно и 100-гигафлопсови компютри като СМ-5. Сериозно се говори, че се разработва терафлопсов компютър (= 1 билион флопс) и дори 10-терафлопсов.

Това се нарича стремглав напредък. Но какво са десетина годинки за една разработка? Прашинка в историята. Какво ще могат компютрите след 50 години? Ще могат самостоятелно да мислят, да се самопрограмират и ще можем да говорим с тях. Ще превеждат мълниеносно и без грешки на всички световни езици. Ще има съдебни компютри, които ще съдят по-бързо, по-добре, по-коректно и справедливо от хората. Компютри ще правят компютри и телевизионният екран в хола ни ще отстъпи мястото си на триизмерната холограмна картина. В друга област генетиците постигнаха прогрес, за какъвто биолозите от старата школа не са и мечтали. През следващите двайсет години генетиците ще отстраняват всички болести на бебето в майчината утроба или дори още при зачеването. Те могат — ако го позволяват законите и етиката на науката — да създават хора с точно определени качества, същински произведения на изкуството по генетичен дизайн. Казват, че това било „да си играем на Господ“, но забравят две неща: Господ (или по-добре казано: боговете) от Стария завет сътворил човека „по свой образ и подобие“. Програмирал го така, както искал, а явно и няколко потомства след него. Би трябвало вече да е ясно, че този вид бог не може да е бил създателят на вселената. А генетиците, които „си играят на богове“, са също толкова малко идентични със сътворението и духа на вселената, както боговете от митологиите. За маймуната компютърът може да е нещо божествено, но иначе не е.

Така че каква е прогнозата за бъдещето след 50 години в сравнение с хилядолетното научно-техническо развитие? А и не е моя измислица, а преданията на човечеството говорят за генетични намеси преди хилядолетия. Докъде ли са стигнали извънземните междувременно? След като още някога са можели да вписват определени качества в плода преди раждането, на какво ли са способни днес? Могат ли да влияят на генетичния код от разстояние? Така да се каже, да предизвикват изменения по невидим лъч? Могат ли да се включват в мозъците? Може би още преди хилядолетия са кодирали нашия генетичен материал по начин, че след толкова и толкова поколения да отключи древни информации и да ги направи достъпни за мозъка ни? Може би в нас дремят информации, които се пробуждат за живот след точно определени дразнители и проникват в съзнанието? Как можем да си го представим?

В днешно време всеки генетик познава така наречения генетичен отпадък Gunk. Под това се разбират безсмислени и безполезни отрязъци от ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина). Струват ни се безсмислени, защото нямат начало или коректен край. Обикновено наследствените качества са снабдени с един вид щепсел или щекер, към които пасва само определена част. Генетикът професор д-р Беда Щадлер от Бонския университет ги сравнява добре с частите от играта „Лего“. В своята ДНК човек разполага с кръгло 110 000 активни гени и между тях многото парчета „генетичен отпадък“. Дали това е наистина отпадък? Или пръснатите между гените отрязъци имат точно определена задача, която досега е убягвала на генетиците? Трудно е да си представим защо еволюцията милиони години е влачила със себе си „генетичен отпадък“, който не става за нищо.

Макар че откриваме и разшифроваме все повече, все пак нищо не знаем за универсалните взаимозависимости. А се държим сякаш всичко ни е известно. Затова не ме е грижа за прокламираните от джайнистката религия пророци тиртхамкари, както и за свръх-Буда. Също и (живият) Саи Баба, който върши чудесата си в Индия, не ме смущава ни най-малко. Може би кодираното в него послание просто се е проявило твърде рано? Нали от опит знаем, че човешките гени освобождават определени послания едва след известно време. На шестгодишното момче не му пораства брада, а и не е полово зряло. Едва след изпълнението на определени телесни предпоставки генетичните послания задействат и направляват определени хормони и позволяват порастването на брадата или настъпването на половата зрялост. И формацията за растеж на брада обаче е била налице през цялото време. Тя е дремела още в кърмачето и е била във всяка отделна клетка още при оплождането. Посланието винаги е било налице, само времето му не е било дошло.

Дали е така и с „генетичния отпадък“ в нас? Дремят ли тук информации, които се нуждаят само от сигнал (вещество куриер), за да се пробудят? В компютърната технология вече се изпробват „атомни шалтери“, в които се залагат отделни електрони, за да освободят двоичния процес на Да и Не. Този изумителен и мълниеносно бърз „шалтер“ бил открит от руските физици Константин Лихарев и Александър Зорин. Ефектът, наречен „Single-Eelectron Tunneling“ (SET) е вече експериментално потвърден и се смята за „концепция за последната възможна миниатюризация в микроелектрониката“95. Щом обаче един електрон може да служи като „шалтер“, за да насочи даден компютърен процес в друга посока, то електронът може да пробуди и дадено дремещо генетично послание.

Тъй като, от една страна, не знаем как се играе вселенската игра, от друга страна обаче, все пак имаме доста голямо количество древни информации, които оповестяват както пророците, така и завръщането на боговете, налага се въпросът как, по какъв начин би станало едното или другото. Естествено, можем да не си задаваме и никакви въпроси. Но това противоречи на разума ни, защото би означавало нито повече, нито по-малко да изхвърлим лекомислено зад борда всички налични писания и свидетелства на големите древни религии. Не е научно да не обръщаме внимание на нещо, което мощно въздейства от хилядолетия. Не само защото древните предания съществуват, а и защото в края на краищата ние, хората, сме част от вселената. Ние сме съставна част от универсалната игра на вселената и задачата ни е да открием собствената си роля и да участваме. Иначе много скоро можем да се окажем набунището.

Завръщане в други форми

Палео-СЕТИ-философията интерпретира идеята за завръщането като завръщане на онези извънземни, които във време оно ощастливили нашите прадеди. За да бъде намален шокът сред хората, предварително щели да дойдат пророците, с цел просвещение. Тези пророци може да получат знанията си по различни начини.

1. Самите те са извънземни в човешки вид.

2. Те са хора, чиито ембриони са програмирани отвън („човешки синове“).

3. Цялото човечество носи в себе си генетичното послание, при което информациите се задействат, когато са изпълнени определени условия (виж „порастването на брада“). За различните индивиди това става по различно време.

4. Или цялото човечество носи генетичната информация в себе си, а дразнителят за задействането й този път идва отвъд Земята и засяга само отделни индивиди (виж „електронен шалтер“).

5. От самото начало посланието на извънземните се носи от отделни хора.

6. Генетичното послание за знанието за извънземните се вкарва в отделни хора едва когато извънземните сметнат времето за подходящо.

Смятам вариант 5 за най-малко вероятен, защото в края на краищата всички ние имаме едни и същи предшественици, все едно дали става дума за символичните Адам и Ева или за праотците след потопа. Вариант 6 не се изключва наистина, но е във висока степен спекулативен.

В книгата Енох (39, 1) четем:

„През тези дни избрани и свети деца ще слязат от високото небе и родът им ще се смеси с онзи на човешките чеда.“

Дали с това Енох огласява вариант 2? В случай, че да, откъде го знае? От „пазителите на небето“ ли? Откъде иначе? А как пророците стигат дотам да ни сервират в хилядолетните си книги истории, които звучат направо утопично?

Например в Откровението, Апокалипсиса на Йоан (9, 1.3.7.910) четем:

„Затръби и петият Ангел, и видях звезда, паднала от небето на земята; и даде й се ключът от кладенеца на бездната… И от дима излязоха скакалци… По своя вид скакалците приличаха на коне… имаха брони като брони от желязо; шумът пък на крилете им бе като шум от колесници с много коне, кога тичат на война; имаха опашки като у скорпии, а на опашките им имаше жила, и дадена им бе власт да пакостят на човеците пет месеца…“

А три глави по-нататък се казва в 12, 7-9: „И стана война на небето: Михаил и Ангелите му Воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му…“

Апокалипсисът, от който е цитатът, бил написан от светия апостол Йоан. Всеки специалист знае, че това не е вярно; според сп. „Шпигел“ в това са единодушни „повечето евангелистки и католически познавачи на Новия завет“96. „Тайното откровение“ не произхожда от Йоан, а от някой редакторски екип от периода 90 до 100 г. сл. Хр. Естествено, редакторският екип не е изсмукал текста от пръстите си, а е разполагал по-скоро с по-стари образци. Сходни описания като в Апокалипсиса има и в апокрифите, предимно (но не само) у Енох, а кратки откъси и в Стария завет, например у Даниил. Което още веднъж сочи общия им по-стар източник, от който мнозина взели информациите си. Но все някога някой трябва да е написал първоначалния текст, както и да е имал ужасяващите видения. Наистина ли трябва?

Няма да използвам психологията, защото нямам високо мнение за нея и освен това знам, че от нея може да се изведе всичко и нищо. Много по-близо до действителността ми се струва следната мисъл:

Всички ние вече сме гледали филми като „Междузвездни войни“ или „Ентърпрайз“. Днес знаем какво може да се извълшебства с техническите средства на киното и с трикови ефекти. От извънземните очаквам още по-напреднала визионна технология. Може би показват Филмите си в 3D (три измерения), без за целта да се налага използването на специални очила, филмовата техника в лазерна холография би оправила илюзията перфектна.

А „пазителите на небето“ поддържали най-добри отношения с човек като Енох. В края на земното си съществувание дори го взели със себе си на голямото пътешествие. Защо извънземните да не са показвали на някои от земните си любимци филми? От непознатите бойни роботи в описанието се получили „скакалци… като коне … с брони“ и „шумът от крилете им бе като шум от колесници“. А горкият архангел Михаил, който във филма на извънземните, естествено, не се казвал така, а получил името си от по-късните тълкуватели, „водил война със змея“, а той пък с Михаил и ангелите му, и накрая едната страна победила, а победеният бил хвърлен в бездната.

Някой го е записал, за него може да е приличало и на видение. Събитието е от предисторическо време. Следващите поколения му придали „лице“ и „я виж, аз видях“ — и накрая части от привидното „лице“ се появили в писанията на различни пророци. От тях по-късна група сглобила Апокалипсиса, „тайното откровение“ и освен това приписала текста на достопочтения евангелист Йоан.

Не всичко, което е записано в свещените текстове, е видение и откровение. Често най-близкото обяснение е банално. Достатъчно е нещата да се разгледат от нова перспектива.