Страшният съд е започнал отдавна

От повече от трийсет години според НЛО литературата постоянно се съобщава за хора, които упорито твърдят, че са били отвличани от извънземни, изследвани медицински и претърпели намеса в областта на гениталиите. Не в смисъл на прелъстяване или изнасилване, а лабораторно. Мъже жертви на похищение, уверяват, че са им взели проби от сперма, жените говорят за провеждани тестове за бременност, за „изсмуквания“ и дори за изкуствено предизвикана бременност. Седмици по-късно нарасналите фетуси били отново отнемани.

От само себе си се разбира, че никой разумен човек не вземаше тези съобщения насериозно, в края на краищата се знае какви сексуални сънища, тайни желания и фантазии преживяват хората. Наред с това медицината познава синдрома на мнимата бременност. А и по човешки разбираемо е, че винаги има отделни жени, забременели по съвсем човешки начин, но неискащи да признаят кой е бащата. Тогава добре дошло е оправданието с извънземните — нищо че никой не вярва. Човек се чувства по-специален случай, като избран и заченал непорочно. През изминалите три десетилетия само уморено се усмихвах на всички тези описания. Бременна от извънземно? Ха! Проби сперма за извънземни? Ха-ха! Дори не се и замислях над подобни глупости, не са питах какво, по дяволите, ще правят извънземните с наследствен материал на земните жители. Струваше ми се прекалено глупаво, за да се занимавам с това.

Вероятно високомерието ми е било погрешно. Защото онова, което приличаше на слабоумие, през последните години стана методично. През 1987 г. американският изследовател Бъд Хопкинс предложи резултата от многогодишните си изследвания, в което бе подкрепен от неколцина учени109. Там изследваните лица описваха (отчасти в състояние на хипноза) как им бил взет наследствен материал. Имало случаи, в които едно и също лице било похищавано цели три пъти през пубертета, като младеж и като трийсет и пет годишен възрастен. Ако това е вярно — пиша го с известни задръжки, — би означавало маркиране на засегнатото лице от извънземните. Точно както ние обозначаваме прелетните птици, делфините или мечките.

Малко след Хопкинс се явиха и други автори със сходни ужасни съобщения110. Според тях не само отделни лица, а цели семейства били подмамвани от „странни светлини“. Жертвите се реели из яркоосветени помещения, на мъжете опъвали нещо „гумено“ над целите гениталии (не само над пениса) и усещали „движения като смучене“. В други случаи били възбуждани от „красива жена“ и дори „яздени“.

Винаги когато сред познати засягах темата „отвличания“, започваше голям смях. Защото нашият разум не допуска похищения от извънземни, а още по-малко взимане на сперма или изкуствено оплождане. Всичко това изглежда прекалено откачено, твърде изсмукано от пръстите. Хората, които поначало не вярват в НЛО, не могат да бъдат убедени с аргументи. Те не искат да обременяват сивите си клетки с подобни замърсители на околната среда. Познават обичайните аргументи против НЛО и знаят с увереност на сомнамбули, че няма такива не може да има. Индоктринираната защита срещу НЛО е съвършена, блокадата — тотална. А хората, които до известна степен биха се примирили с наличието на НЛО, смятат случаите на отвличане за гротескни, „измъдрени“, напълно „не наред“. Не виждат никаква причина за подобно поведение на НЛО екипажите, доколкото има такива.

Опасявам се, че отново ще трябва да преустроим мисленето си и това преосмисляне има много общо с нашия мозък, с капацитета на сивите клетки, с генетични намеси, както и със завръщането на боговете с все пророците им.

Д-р Йоханес Фибаг, естественик по образование, изследвал някои случаи на похищения в Германия, Австрия и Швейцария111, сред които и случая на берлинчанката Мария Струве. „Хубава жена пише Фибаг — интелигентна, внимателна, критична. Без страх, но все с присъщата й дистанция към всички тези неща.“ Тя описала сън, за който в същото време знаела, че не може да е сън. Лежала на нещо като операционна маса, а вляво и вдясно от нея стоели дребни непознати същества с големи глави и големи очи. По онова време г-жа Струве била бременна с третото си дете. Поне така смятала. Познавала всички симптоми от предишните си бременности и се консултирала и с гинеколог.

После дошъл онзи ужасен „сън“ с непознатите същества. Големоглавите отнели ембриона й. Събудила се, окъпана в пот в собственото си легло, като след страшен кошмар. Скоро посетила гинеколога си, който смаян констатирал, че вече не била бременна. В същото време изчезнали и всички симптоми на бременността. Две седмици по-късно г-жа Струве изхвърлила от тялото си две „парчета месо“. Тъй като сметнала, че са останки от плацентата, пуснала след тях водата в тоалетната.

След известно време семейната двойка все пак решила да има трето дете. Тъй като за разлика от преди се провалили всички опити за забременяване по естествен път, решили да предприемат изкуствено оплождане. „Трябвало да го направят на 22 февруари 1988 г. Намесата от страна на гинеколога причинила необясними болки на г-жа Струве и процесът бил прекъснат.“ Но две седмици по-късно жената изхвърлила две прозрачни кожички, чийто произход бил необясним. И изведнъж, на 12 май 1988 г. г-жа Струве забременяла. На 9 януари 1889 г. родила третото си дете Себастиан.

В случая с г-жа Струве д-р Фибаг предлага няколко обяснения и нахвърля между другото следния сценарий:

— През лятото на 1986 г. г-жа Струве била бременна.

— В третия месец ембрионът бил взет от извънземни.

— Непознатите имплантирали кожена ципа, която трявало да попречи на други оплождания.

— Така и станало: Нито нормалният полов акт, нито изкуственото оплождане довели до успех.

— Някакво „непланирано“ събитие довело до изхвърляне на бариерата.

— Сега вече нямало пречки за повторното оплождане, Себастиан бил заченат.

Случаят може да бъде сложен под рубриката „необикновени бременности“, ако не беше Себастиан. Момчето дърдори за странни сънища, в които има чудовища с големи глави и големи очи. Казва, че бил виждал „малки деца в кутии“, при това сам бил „във въздуха“ и чудовищата му „вливали течности“. Разговаряли с него „с белия дроб“; явно искал да каже „отвътре“. Когато д-р Фибаг му показал някои рисунки, представляващи различни варианти на извънземни, веднага идентифицирал дребните с големи глави и големи очи. Майка му от своя страна твърди, че никога не е говорила с него за своя „сън“ или за извънземни с големи глави и несъразмерно големи очи.

Какво става тук всъщност? Онова, което д-р Фибаг е анализирал в немскоговорящите страни, извършил и професор Дейвид Джейкъбс в САЩ. Според него взиманията на сперма и изкуственото оплождане са същинските причини за отвличанията. Целта била отглеждането на получовешка, полуизвънземна форма на живот112.

Случаите се трупат. Не със стотици, а с хиляди. Изброените от 109 до 112 заглавия на книги са само върхът на айсберга. Дали всичко това е само модно явление? Какъв ли призрак витае из мозъците? Дали изведнъж с един и същи вирус не са заразени хиляди и хиляди хора, които не се познават и живеят на различни континенти? Могат ли всички случаи да се обяснят психологически?

Или все пак мозъкът ни е ясен?

Не, казва един, когото трябва да изслушаме. В края на краищата не можем да се скрием зад това, че случаите на отвличане се обяснявали „психологически“, и да си затворим очите и ушите, когато думата взима тъкмо някой голям психолог. Д-р Джон Е. Мак е професор по психиатрия в най-реномираното висше училище в Америка, Харвардския университет в Бостън. Професор Мак е не само психолог и психиатър, а и правоспособен лекар в болницата Кеймбридж и носител на високата награда „Пулицър“ на САЩ. Със своите шейсет и четири години той не спада и към младите кариеристи, които следват някое модно течение. Познава професията си и бързо разобличава триковете, лъжите или фантазиите на своите пациенти. През есента на 1989 г. го попитали, дали има интерес от запознаване с хора, които били похищавани от НЛО. Реакцията му била: „Те трябва да са луди.“ Но някак все пак се срещнал с Бъд Хопкинс, вече назования автор на книгата „Нашественици“(№46, 1999 г, от поредицата „Тайни и загадки“, изд. „Литера Прима“, София). Тази среща щяла да промени живота му.

През следващите години професор Мак се запознал със стотици хора, „от най-различни краища на страната, които не може да са имали контакти помежду си“. И тъй като били напълно разумни и можело да им се вярва, у професора се пробудил професионалният интерес. Накрая започнал със седемдесет и осем души задълбочено изследване и изучил опитните лица по всички правила на професионалното си изкуство. Сега резултатът може да бъде намерен в дебел 400 страници том. Книгата се казва „Абдукция“ (Отвличане), а подзаглавието гласи: Човешки срещи с извънземни113.

Отговорът на професор Мак към колегите му по професия и всички скептици по света не би могъл да е по-унищожителен: Да, гласи резултатът му. Извънземните са тук, жертвите на отвличания не си фантазират, провеждани са взимания на сперма, изкуствени оплождания и отнемане на ембриони и не са плод на психологически толкова ясните желания на жертвата. Явно, според харвардския учен, сме „участници във вселена, която гъмжи от разумни форми на живот, от които сами сме се изолирали“.

Отвличанията протичат винаги по един и същи образец. Дребни същества с несъразмерно големи, разположени косо нагоре черни очи и сивкава кожа изведнъж се появяват в спалнята, сякаш са влезли през стените (известни са и случаи на похищения от кола). Непознатите същества имат малки ноздри и малка уста с тесни устни. Навън често се виждат странни светлини. Жертвите изпитват страх, изпадат в паника, имат ужасни видения. Но биват успокоявани, упоявани, физически парализирани. После започва призрачен полет през прозореца или балконската врата и макар че някои имат усещането, че са като изстреляни „по лъч“, усещат въздушното течение и нощната свежест. Жертвите стигат космически кораб, който е спрял някъде — естествено, невидим за всички технически сензори. Някои отвлечени смятат, че са влезли в чуждия обект през стените. Вътре е светло, отвлечените се поставят на един вид операционна маса и се изследват с уреди, които не могат да се определят. Взимат се проби от косата и кожата, тънки игли и друга предмети се пъхат в телесните отвори. Около масата стоят няколко от дребните сивкави същества, но сякаш само един изпълнява винаги функцията на главен лекар, а друг поема ролята на „преводач“.

При това много рядко се говори нормално — разбирането става по телепатия пряко в мозъка.

Третирането на жертвите от страна на похитителите може да е много неприятно и се описва като противно. Общо взето, не се изпитват физически болки, защото непознатите неутрализират центъра за болка в мозъка. След неприятната процедура често се провежда диалог, в който похитителите се опитват поне отчасти да обяснят действията си. На някои отвличани били показвани цели стелажи с живи ембриони, които били в някаква течност. По същия път, по който били дошли, жертвите се озовавали в дома си. Случвали се и засечки и жертвите се събуждали на непознато място или заедно с колата им били премествани на неколкостотин километра. Зловещо — бихме си казали, и все пак всичко това може да са само сънища и фантазии. Но замисляли ли сме се някога какво трябва да е изпитвало някое разумно животно, подложено на подобна процедура от нас, хората? Дали събратята му по вид биха му повярвали, ако им разкаже преживяното?

Описанията на отвличаните наистина имат нещо зловещо в себе си. Не ги приемаме и прибягваме до всички регистри на логиката и на разума, за да не ги обсъждаме. А и обичаме да забравяме, че всяка логика и всеки разум са свързани с настоящето. По времето на прадядо ми нелогични и неразумни са били свръхзвуковите самолети, радиопредавателите, рьонтгеновият апарат, с който може да се вижда през тялото, водородната бомба, която с един удар унищожава цели градове. Само преди петдесет години би било безсмислено да обясняваме неутронната бомба на някой учен. Щеше да ни отговори, че не е възможно, защото оръжията винаги освобождават енергия, а неконтролираната енергия разрушава всичко наоколо. Неутронната бомба обаче целенасочено унищожава само органичната (жива) тъкан и оставя невредим останалия материал като бронята на танка или бетонните сгради. Не, с настоящия си разум и сегашната си логика няма да попаднем на следите на феномена на отвличанията.

Маркираните хора

Какво ни кара да вярваме, че поне някои от случаите на отвличане са истински? Това е, от една страна, големият брой хора, които са претърпели сходни неща, без да се познават, без да са чели книги или да са гледали филми или видеоматериали по темата. Това са еднаквите твърдения на хора от различни страни и континенти, наранените жени (с хиляди), на които по зловещ начин е отнет плода; не че е бил пометнат по естествен начин. Това са белезите от необясними намеси, неизвършени от някой земен лекар и накрая това са микроскопичните чужди имплантанти, извадени оперативно от различни жертви на похищения.

Професор д-р Мак споменава на стр. 42 в книгата си (американското издание) няколко от тези микроскопични предмети от метал или стъклопласт, които трябвало да бъдат извадени от телата им: малки имплантанти с форма на игла, локализирани в пениса на един мъж, а у двайсет и четири годишна жена, в горната част на носа, точно в началото на мозъка. Макар че странните имплантанти били изследвани химически и физически, си остават непонятни, защото не познаваме тяхната функция. Анализите на малките предмети показали много странни смеси и сплави, които обаче не съдържали нищо, което да сочи вътрешните им качества. Все едно, че сме маркирали ухото на дива мечка с пръстен и другите животни го виждат, разглеждат и подушват, но не знаят за какво служи. Трябва да се примирят с наличието на пръстена, но нищо не разбират.

Ние също. Или напротив? Като изключим появяващата се паника и повикаме на помощ разума заедно със сегашната си логика, все пак можем да стигнем до ограничен анализ на процесите. Нали в края на краищата извънземните са разговаряли с някои от жертвите си и са им дали поне опорни точки за ужасните си действия.

Твърди се, че нашата планета се доближавала към някаква катастрофа. Сведенията за нея са противоречиви и неясни. Освен това се твърди, че човешкото ни поведение излизало от релси (виж предния разказ за извънземния наблюдател Йаксилипу). Накрая извънземните смятат, че в нашата наука се развивал напълно объркан „принцип на причинността“, тъкмо онова, което обикновеният човек окачествява като „логика“. Научната картина, предлагана ни от учените, била отчасти погрешна (което не ме учудва, ако става дума за учението за произхода или религиозните науки). Поради погрешната научна картина сме развили погрешно съзнание — дребнаво и егоцентрично, с нас и никой друг в центъра на вселената.

Троянският кон

Срещу всичко това грозните извънземни с крушовидни глави и черни очи с формата на киви имат само една рецепта: Тъй като сегашният човек не струва, трябва да дойде хибридът! Наистина генетичната ни основа ще оцелее, но само като смесица със собствения им генетичен материал. Ужасяваща представа.

Според нашите схващания онова, което непознатите с цепната уста и сива гумовидна кожа причиняват на отвличаните хора, е престъпление. Отвличанията са углавни престъпления, също така и масовите сексуални изнасилвания. Тук брутално се нарушават човешките права, предприемат се непозволени намеси и засегнатите хора се подлагат на контрол на мислите и промиване на мозъците. Сивите извънземни ни най-малко не се вълнуват от нашите чувства и закони, отнасят се с нас като с животни без значение. Маркират ни с имплантанти, контролират обозначените лица, не дават логични или дори със силата на доказателства сведения за действията си, мотивите и произхода си. Американският автор Джон Уайт обобщава114:

„Отвличащите непознати (извънземни) идват при нас винаги под закрилата на тъмнината. Никога не ни казват точно защо ни похищават. Цялата работа ми се струва подозрителна като Троянски кон и затова се налага да изразя загрижеността си. Ако пришълците се променят, ако се разкриват на дневна светлина, обясняват еднозначно намеренията си, за да ни убедят в своята доброжелателност, бих ги поздравил с добре дошли в човешкото общество. Ако не стане, ще продължа да гледам на тях като на хитри, разбойнически създания от подземния свят, склонни към зло, макар и преоблечени като добрите. И дали накрая ще се окажат физически, парафизически или метафизически, няма никакво значение за този извод.“

Наистина извънземните не ни улесняват да повярваме в добрите им намерения. От поне трийсет години има документирани отвличания, но церемониалът и видът на изследванията не се е променил. Жертвите са третирани почти рутинно, пробите сперма и отнемането на ембриони протичат стереотипно. Никой медицински институт на Земята не би изследвал хиляди хора по един и същ начин. Най-късно след стотния екземпляр ще знаем резултата — освен ако търсим нещо много специално, което е различно у всеки човек.

Наистина човешкият вид не се състои от роботи, всички ние сме единични екземпляри, различни сме. Никой от нас няма същите спомени или чувства като съседа си. Може да са сходни, но еднакви не са, както не са и индивидуалните пръстови отпечатъци. Всеки човек натрупва индивидуален опит, страда различно, обича различно, въодушевява се от различни видове музика, чете други вестници, слуша други радиопрограми; всеки е готов да приеме едно и да отхвърли друго, да намери нещо за добро, а друго за лошо. И това се отнася не само до вкуса на яденето. Макар че човекът е масова стока, той си остава индивидуалист.

Това ли е нещото, което търсят извънземните? Нашите различни заложби? Нуждаят ли се, затова от хиляди отделни лица, вариации на сперма и ембриони, за да направят от тях нова раса? Или се опитват от огромния сравнителен материал да пресеят най-доброто от своя гледна точка? Не знам отговора, както и другите изследователи, само че това нищо не променя в престъпните деяния на чужденците. На Земята всеки човек трябва да се придържа към законите на страната, в която се намира. Не важат ли подобни правила и във вселената?

Дори и ако предположим, че сивите извънземни са една дегенерирала раса, която наистина ни превъзхожда в техническата област и в телепатията, но се нуждае от генетично освежаване, не трябва да им позволяваме да го правят без наше съгласие. В края на краищата и ние имаме разум, владеем математиката, имаме научни постижения и грандиозни културни успехи. И ние сме постигнали нещо и никак не ми харесва да ме третират като животно. Проявявам разбиране, че извънземните не се показват масово и се съобразяват с нашето развитие и мисловните ни схеми. Дори съм благодарен, че досега не се отнасят нас като с подплашени пилци и ни шокират (шокът на боговете115, само че от първите отвличания изминаха няколко десетилетия и е крайно време да се сложи край на свръхестественото и да се обясни на хората. Да се престане със съблюдаването на нашата суета, карантинният срок свърши.

Ние, хората, не искаме десетилетия да ни водят из мъглата и да се отнасят с нас като с непълнолетни. Освен това от трийсет години се промени и съзнанието ни. Тогава то още бе неразумно, да не кажа, глупаво, за да приеме извънземните за реални. Междувременно всеки втори американец вярва в НЛО, а сред бразилците дори две трети от населението. В по-отворената Франция още преди три години 45 процента от младежите вярваха в съществуването на НЛО116 и дори във враждебната към НЛО Германия, където „сериозната“ преса премълчава или осмива всеки случай на НЛО, всеки пети вярва в извънземните. Според последното изследване на Апенбахския институт по демоскопия, делът на 16- до 20-годишните, които са убедени в наличието на НЛО, е дори още по-голям. Всеки трети ги приема за реални117.

Човешкото мислене се разшири, стъпването на Луната и безбройните научнофантастични сериали по телевизията не са отминали, без да оставят следи в съзнанието ни. Също така и многобройните книги, които се занимават с извънземните, не са били написани напразно поне не и за половината от човечеството. Според нашето разбиране за демокрация, което толкова се възхвалява в свободния свят, медиите всъщност би трябвало ежедневно да съобщават последните новини от НЛО фронта. Но това не става и започвам да разбирам поведението на крушовидните непознати с черните очи като киви.

Всеки човек някога се е опитвал да обясни нещо на някого или на цяла група хора. Но другите не го изслушват, не им е интересно, прекъсват разговора, потушават го неучтиво или с несъществени аргументи или започват да обиждат. Не постигат успех и вторият и третият опит, както и четвъртият и петият. Как се държим ние, хората, в подобна ситуация? Оттегляме се, смятаме, че е безцелно разумно да изясняваме позицията си.

Така ли е и с извънземните? Може би им е омръзнало да започват някакъв диалог с нас, защото сме прекалено арогантни, за да ги изслушаме?

В случаите, изследвани от професор д-р Мак, става дума точно за това. Извънземните казвали на жертвите си, че ние, хората, не сме готови да се срещнем с тях и да приемем съществуването им. Ако се покажели открито, сме щели да реагираме агресивно и да ги сметнем за врагове. Поведението ни не позволявало да се разкрият, защото хората щели да изпаднат в паника. Белязаното ни от религията и природонаучните заблуди съзнание било толкова изкривено, че им било невъзможно открито да дойдат при нас. И дори ако го правят в единични случаи, обществото не приема думите на отделния индивид дори и ако той стои високо горе в човешката йерархия.

Правилно. Нека си представим, че папата или някой правителствен ръководител, и двамата най-горе в човешката йерархия, заяви публично, че е разговарял с извънземни. Веднага ще му изстине мястото. Същото важи и за журналистите, главните редактори или най-големите учени. Никой от тях не би могъл да се наложи в своите кръгове. Извънземни ли? Тук? И точно ти си говорил с тях? Човече, не си наред с главата! Точно такава би била реакцията на околните. Докога ли?

Бъдещите хибриди

Грозните извънземни закононарушители предсказали на своите жертви някаква предстояща катастрофа, която била главната причина за действията им. Радостно е все пак, че човешкият вид ще оцелее макар и само като хибрид (кръстоска) между тях и нас. Кога ще настъпи този Страшен съд? Извънземните не посочили дата — изглежда, че и самите те не я знаят. Това не ви ли се струва познато? Нали всички религии подчертават, че никой не знае деня или часа, когато ще настъпи Страшният съд? Разполагат ли извънземните изобщо с някакви признаци, подобно на регистрираните от геолозите преди земетресения и изригвания на вулкани? Например учените знаят, че разломът „Андреас“ в Калифорния ще се разкъса, но не могат да дадат убедителни сведения за точното време на катастрофата. Така ли е и с извънземните джуджета с малките носови цепки? Регистрират ли техните измервателни инструменти, за чийто начин на действие нямаме и най-бледа представа, предстоящото бедствие, но измерванията не позволяват точна прогноза? В такъв случай би имало извинение за неморалното им поведение:

— Хората без друго не научават нищо, твърде егоцентрични са.

— Оставащото време е неопределено, затова трябва да се действа бързо. Бъдещите поколения ще проявят разбиране за незаконното поведение. При цялото неморално — в нашите представи, — незаконно държание на извънземните нещо ме накара особено много да се замисля: Непознатите никога не са осакатили или дори убили някоя от жертвите си. Винаги са ги връщали внимателно в спалнята или колата им. Нашето поведение спрямо животните е много по-грубо и варварско.

В последно време се обсъжда идеята, че дребните същества с крушови глави не са извънземни, а че са пътуващи във времето от собственото ни бъдеще. Наистина пътуванията във времето, както установиха през изминалите години физиците, не са принципно невъзможни, само че ние, сегашните хора, нямаме никаква идея как могат практически да се осъществят118. Въпреки привлекателността на тази мисъл, не смятам, че пътуванията във времето решават проблема с дребните извънземни със свръхголемите бадемови очи. Да си представим следната ситуация:

През 3000 г. от човешкото летоброене съществува машината на времето. Разумните същества на Земята имат по-дребен ръст, сива кожа, огромни черепи и владеят пренасянето на мисли. С машината на времето пътуват до наше време и констатират, че човечеството на 2000 г. е изправено пред катастрофа. Започват усърдно да събират генетичен материал, който усвояват в собствения си вид — онзи от бъдещето. Ако не го направят, то и собственият им вид в бъдещето няма да съществува. Защото само генетичната основа на хората от миналото прави възможно съществуването им в бъдещето. Страхотно и налудничаво! Но тогава от коя еволюционна линия произлизат дребните сиви с несъразмерно големите очи на сърна?

Не, за мен моделът с пътуващите във времето не е верен. Извънземните ми се струват дори по-близки в пространствено отношение.

Грешно програмирани?

Различни жертви на похищения, особено такива, които били отвличани повторно, вече не се чувстват само като „земни“. Въпреки нормалното си човешко тяло не могат да се отърват от впечатлението си за ново съзнание. В тях се крие латентно знание, което надхвърля Земята и настоящето. Тази група прави големи старания да преведе на наш език новото си усещане. То се появява изведнъж, едно знание от пространството и времето, което изпълва целия череп, сякаш свободният мозъчен капацитет е бил захранен с нови данни. Струва им се, че са в достолепен храм, който е пълен с милиони фрески и фрагменти и из чиито зали от хилядолетия се носят нежни мелодии. Не може да се изрази с думи. Отсъстват обикновените човешки думи и изрази, за да се изкаже видяното и почувстваното в понятна последователност: от една страна, реално, разумно и кристално ясно от гледна точка на засегнатия; от друга страна, прекалено много наведнъж, преплетено и сложно, подредено едно под и над друго, и все пак свързано със светли линии.

Това ли е състоянието преди лудостта? Когато вече не можеш да се справиш с информационната вълна? Или тук нарочно се заливат човешките сиви клетки с данни, за да възникне космическо съзнание? Може би това ново космическо съзнание, новият поглед към нещата ще направи засегнатите способни да посочат новия път на своите събратя (като пророците)? Може би този „експанзиращ разум“, както бих го нарекъл, ще позволи на засегнатите да се отворят очите им за други реалности? Вече е безспорно, че нашият свят не се състои от онова, което виждаме и въприемаме със сетивата си.

Читателят на книгата отдавна е схванал, че всяка клетка на тялото му носи цялата информация (ДНК) за строежа на тялото. От друга страна, в ДНК има безбройни фрагменти — така нареченият отпадък (junk), така да се каже, бели петна, които не служат за нищо. Не могат да се „свързват“ като в играта лего. Освен това е всеизвестно, че използваме само нищожно малка част от мозъка си. Съмнителната еволюция е създала нещо, което (досега) никога не е било нужно. Към тези научно обосновани факти добавяме преданията от древните религии:

— Боговете създали човека по свой образ и подобие.

— Оцелелият след потопа — няма значение дали се казвал Ной, Утнапиштим или другояче — бил хибрид между човек и „пазителите на небето“ (виж цитираната на друго място роля на Ламех).

Следователно нашият генетичен материал вече съдържа извънземни отрязъци. Това се знае от дребните сиви с очи като киви. Всичко, което още трябва да направят, е да направят „щепселите“ ни компатибелни (съвместими), да пробудят за живот „отпадъка“, да запълнят полупразния мозък. Всички предпоставки затова вече са налице в нас. Човешкото същество никога не е било само земно. Само сме се развивали по земен начин. Поколения наред сме отглеждали у нас религиозен, политически и научен деспотизъм, радикално сме потискали извънземното у нас и сме се поставяли в центъра на вселената. Сега наближава Страшният съд, ударът на гонга за осъзнаването ни. Не ме учудват твърденията на много от жертвите на отвличания, които (без да са чели Ерих фон Деникен) уверяват, че извънземните са ни посещавали многократно в миналото, за да тласнат напред човешката еволюция. А що се отнася до посещението на извънземни от дълбините на космоса, астрономът Джеймс Р. Уерц още преди двайсет години пресметнал, че извънземните може да са посещавали без проблеми нашата Слънчева система в интервали от 7,5 по 105 години; което означава за изминалите 500 милиона години средно 640 пъти119. А д-р Мартин Фог от Лондонския университет посочи десет години по-късно, че цялата Галактика вероятно е била вече населена, когато нашата Земя се е родила120. Но: „Че нещо е ново и затова трябва да се каже, забелязваме едва когато се натъкнем на остро възражение“ (Конрад Лоренц, 1903–1989 г.).