Завръщане на Острова на изгубените

8. Кое е отбелязано с Х?

В четвъртък, няколко дни след като разкри съществуването на Тъмната мрежа, Карлос тичаше с всички сили през обширния двор на гимназията, сякаш все още се страхуваше от кучета и го гонеше цяла сюрия. Съотборниците му по турнир го гледаха от игрището и му ръкопляскаха. „Давай, Карлос!" викаха те, решили, че тренира за съботния мач.

Когато най-сетне стигна до общежитието на момичетата и се качи до стаята на Мал и Иви, той се хвърли към вратата, преди да открие, че тя вече е отворена. Препъна се и се строполи на пода. Едва успя да опази лаптопа си да не се разбие.

- Карлос! - възкликна Иви, после двете скочиха да му помогнат да стане. -Добре ли си?

- Да, добре съм - каза той, когато се изправи на крака. - Открих нещо!

- В Тъмната мрежа ли? - попита Иви.

- Да! Къде другаде? - той седна на леглото на Мал, което в момента бе покрито с лилава кувертюра с бели къдрички, и отвори лаптопа, за да им покаже. -Новините не са добри.

- Е, щом са от Тъмната мрежа, не сме и очаквали, че ще са добри - рече Мал съвсем логично.

Карлос за пореден път отвори черния сайт, пълен със зелени букви, и започна да навигира между прозорците и да чете дискусиите, докато намери онова, което търсеше.

- Ето го - рече той. - Тук!

- Какво точно да гледам? - попита Иви и примижа.

- Това е форум. Хората се включват и си пращат анонимно разни неща. Най-често, хм, се оплакват от това или онова и се обиждат. Нали знаете какво е трол?

- Да, но не знаех, че могат да пишат на компютър - със съмнение в гласа каза Иви.

- Не, нямам предвид едрите гоблини, а потребител в интернет, който говори само гадости за другите - обясни Карлос.

- Гадости? - Иви пребледня. - Кой би направил такова нещо?

Беше живяла в Аурадон твърде дълго. Бе отвикнала от злонамереността.

- Това е Тъмната мрежа. Подземното онлайн общество на злодеите. За какво си мислехте, че ще си пишат? - попита той.

- За кученца? - саркастично отбеляза Мал.

Карлос изглеждаше като болен.

- Ровех тук-там и открих този форум за нещо, което се казва движение „Антигерой" - каза той.

Горната устна на Мал се повдигна.

- „Антигерой"? Не ми харесва как звучи.

- И правилно - каза Карлос. - Виж тук.

Той чукна няколко клавиша и една ярка снимка изпълни екрана.

- Това сме ние! - извика Иви.

Беше снимка на тях четиримата и върху всяко лице имаше огромен червен хикс заедно с призива Присъединете се към антигеройския клуб днес!, изписан със заострени червени букви.

- Антигерои. Значи са анти-нас? Ние ли сме героите? - попита Иви. - И клубът е срещу нас?

- Така изглежда - мрачно каза Карлос. - Моето предположение е, че движението „Антигерой" е революционна група, основана на Острова на изгубените с единствената цел да заличи от лицето на земята героите от Аурадон. Използват Тъмната мрежа, за да набират членове, и пускат наши снимки, за да раздухат омразата. За злодеите на острова ние сме, общо взето, предатели. Използват това, което се случи на коронацията, за да съберат повече членове, и когато са готови, ще дойдат в Аурадон.

Стаята притихна след думите на Карлос.

- Но, ъъ, това е само теория - допълни той, опитвайки да поразведри атмосферата.

- Какво е това? - попита Мал и посочи написаното с дребен шрифт под всяка снимка:

- Тъкмо щях да стигна до това - каза Карлос. - Разбих кода. Мисля, че е покана за среща. НЖВ е „на живо", тоест срещата ще се проведе в реалния живот, а не онлайн. ЗОДС беше по-трудно, но мисля, че е мястото на срещата.

- З-О-Д-С? - повтори Иви. - Но това е...

- Замъкът от другата страна, да, твоята къща - каза Карлос. - Изглежда, че срещата ще е там.

- А какво е... Атобъс? - попита Мал и се намръщи, докато се опитваше да произнесе непознатата дума.

- Отне ми известно време да го разгадая, но след като се взирах в думата цял час, разбрах, че в нея има нещо познато. Събота, написано отзад напред! А две-три-пет-девет е 23:59 часа по рицарско време или 11:59 часа вечерта по кралско време. Тоест точно преди да удари полунощ тази събота, ще има среща на антигероите в Замъка от другата страна. „Елате всички" е ясно. Призовават членовете си да дойдат.

- Нима? - подкачи го Иви.

- Събота вечер, точно преди полунощ. Чакай малко - каза Мал. Тя грабна една книга от бюрото си. - Това е лунен календар. Разглеждах го, за да разбера какво значи споменаването на луната в съобщенията. Вижте тук - краят на старата луна, или лунният залез, е в петък преди полунощ, а новата луна изгрява в събота, в 11:59. В неделя е младата луна, което е прекалено късно. Мисля, че бележките са свързани с този антигеройски клуб. Някой иска да отидем на срещата.

- Значи бяхме прави - отбеляза Иви. - Злата кралица, Джафар, Круела и Злодеида по някакъв начин стоят зад всичко това. Мал каза, че майка й измерва времето по лунния календар.

- Наистина ли мислите, че са те? - тихо попита Карлос. Отново беше леко пребледнял при мисълта да се изправи срещу майка си. Нямаше да успее да се скрие зад компютър или някое свое изобретение този път, а никак не искаше отново да се превърне в непрестанно тормозения й личен слуга. Тъкмо започваше да се наслаждава на живота, който не включваше четкане на кожи и подреждане на перуки.

- Да, явно са изпратили съобщенията, за да ни кажат да се върнем на острова, и да могат да ни унижат на антигеройската среща, как мислите? - предположи Иви.

- Много ми харесва как използват „лошия пример", който сме ние, за да привличат членове, а пък ни казват да се върнем и да се присъединим към тях -рече Мал.

- Звучи типично за тях - каза Карлос. - Сигурно са замислили нещо кошмарно за завръщането ни.

Той потръпна от тази мисъл.

- Плюс това, кой друг би организирал среща в замъка на Злата кралица? -попита Мал. - Те трябва да са.

- Вярно. А и Злата кралица със сигурност е заела мястото на Злодеида в секундата, в която тя отлетя от острова - замислено каза Карлос. - Нали знаете, че са се карали коя да оглави Острова на изгубените след заточването на всички там.

- И още как - рече Иви. - Точно затова ни прогониха в Замъка от другата страна!

- Всъщност ти не ме покани на рождения си ден и затова се наложи да се преместите - напомни й Мал. - Бях само на шест.

- Не бях аз виновна - възрази Иви. - А и ти почти ме приспа за хиляда години!

- Миналото си е минало, забравете го - каза Джей, който тъкмо влизаше. - Какво друго изпуснах?

Мал кимна.

- Джей е прав. Извинявай, Иви.

- И ти извинявай - каза Иви.

Тя се втренчи отново в екрана, в огромните червени хиксове, изписани по лицата им. Пфу, червеното изобщо не подхождаше на цвета на кожата й.

Карлос предаде накратко на Джей какво бяха открили досега за клуба „Антигерой" в Тъмната мрежа. После пак погледнаха снимката.

- Трябва да отидем на срещата, за да открием какво замислят - така ще можем да ги спрем като миналия път - каза Мал със сериозно изражение.

- Хубаво, да тръгваме, отивам да събера багажа си - рече Карлос, който изпитваше ужас от връщането, но искаше да свърши с цялата работа максимално бързо.

Като отлепването на лепенка от рана. Щеше да му е по-лесно да се изправи срещу майка си сега, а не по-късно, когато вече е изгубил смелост.

- Чакай малко - спря го Джей. - Не бързай толкова. Дай да го обмислим. Нали знаеш какво все повтаря Феята кръстница.

- „Не тичайте, ако сте обути със стъклени пантофки!" - пошегува се Иви.

- „Погледни, преди да скочиш" и „Бавната костенурка винаги печели надпреварата" - каза Джей. - А, да, „И е най-добре да си вкъщи, преди да удари полунощ".