Завръщане на Острова на изгубените

30. Семената на изкушението

Карлос и Джей бяха толкова погълнати от разговора си с Ин Сид, че не забелязаха как половината от героичната групичка е изчезнала. Професорът им даде картите за подземните територии.

- В тях ще намерите всичко, което знаем за Катакомбите, както и за талисманите. Надявам се, че ще ви свършат работа, щом веднъж намерим входа -каза той.

Те му благодариха, но Карлос бе решен да научи колкото може повече за талисманите, преди да се спусне под земята.

- Значи можем да ги докоснем? Талисманите, имам предвид? - попита той професора. - Или са прокълнати? Като „Окото на дракона"?

- Да, не държа да заспя за хиляда години - каза Джей.

- Не съм сигурен. Интуицията ми подсказва, че всеки от вас има имунитет към съответния талисман, както Мал не пострада от проклятието в „Окото на дракона".

- Може ли да ми кажете нещо повече за тази Златна кобра? - попита Джей.

- Би трябвало да изглежда точно като жезъла с кобра на баща ти. Говори се, че Златните кобри жертват свободата си, когато се подчинят на волята на господаря си, но си остават съвсем живи. Те са живо оръжие.

- Супер - каза Джей. Обърна се към Карлос и му прошепна: - Не се и съмнявам, че ще легне по гръб и ще ми даде да я почеша по коремчето.

- Това е змия, Джей, не куче - заяви Карлос. - Би трябвало да можеш да ги различаваш.

Той се обърна към Ин Сид, който триеше написаното от черната дъска.

- Ами този Пръстен на завистта? Той какво прави?

- Майка ти караше всички да вярват, че техния живот не струва нищо в сравнение с нейния. Огромният зелен пръстен, който носеше, бе доказателство за блясъка й. Заради големината и стойността на камъка всички други се чувстваха дребни и незначителни.

Карлос преглътна мъчително. Майка му винаги бе успявала да го накара да се чувства малък и незначителен и без помощта на талисман.

- Ами Плодът на отровата? С отрова ли е пълен?

- С отровни мисли - каза Ин Сид. - Ако отхапеш и една хапка от него, главата ти ще се изпълни с всичките ти страхове, тайни надежди и тревоги, с всички възможни тъмни, злонамерени емоции и идеи, както и със способността да ги използваш срещу други хора.

- Пфу - каза Карлос. Иви бе едно от най-милите момичета, които познаваше, и се надяваше, че отровното влияние на талисмана няма да я засегне. - А Яйцето на дракона?

- Той е най-мощният от всички талисмани, разбира се, и има способността да призовава силите на злото и да ги подчинява на волята на господарката си. Придобиването на още и още власт е най-мощната съблазън за властните. Мал е използвала „Окото на дракона" и е усещала колко могъща е способността му да спечели вселенско господство за притежателя си. Тя трябва много да внимава да не се поддаде на омайната му песен.

- Чуваш ли, Мал? - рече Карлос и се обърна, очаквайки да види Мал и Иви по местата им. Само че до масата нямаше никой.

- Ей, къде изчезнаха? - попита той Джей. - Мал и Иви - няма ги.

- Странно, ей сега бяха тук - каза Джей.

- Е, сега обаче ги няма - раздразни се Карлос.

Повечето от членовете на клуба бяха тръгнали по задачите си и сега той хукна към неколцината останали, за да ги пита дали са виждали Мал и Иви.

- Тръгнаха с Лудата Мади - каза Изла. - Обаче не знам накъде.

- Лудата Мади? Защо им е да тръгват с нея?

Изла поклати глава.

- Мал и Мади не са ли приятелки?

- Да, но... - призна Карлос, обзет от сериозно безпокойство.

Защо бяха тръгнали, без да кажат нищо на него или на Джей? Не им беше присъщо да изчезват без предупреждение. Тъкмо щеше да започне да изпада в паника, когато Иви нахлу в стаята.

- Момчета! - извика тя.

- Къде беше! - кресна Карлос. - И къде е Мал?

Иви се опитваше да успокои дишането си. Беше тичала и бузите й бяха порозовели.

- Ако спреш да ми крещиш, ще ти кажа.

- Извинявай - бързо каза той. - Просто се притеснихме.

- Карлос се притесни - поправи го Джей. - Аз си знаех, че ще се върнете.

- Мал тръгна с Мади. Мисля, че се насочиха към Залива на обречените. Не знам какво става, но имам лошо предчувствие - каза Иви. - Чух Мади да казва нещо за Катакомбите и реших да се върна да ви извикам, ако се случи нещо.

- Да вървим - каза Карлос. - Заливът на обречените е доста далече.