Завръщане на Острова на изгубените

1. История стара като света

Ако Мал трябваше да избира кое в „Аурадон" й харесва най-много, щеше доста да се изпоти. Сигурно можеше да прекара цял ден в изброяване на всички неща в новото й училище, които не й бяха противни. Например не се намираше в миризливо, влажно подземие като „Дракон Хол" на острова. Освен това тя с изненада откри, че й е приятно да изучава разни предмети, вместо само да прави пъклени кроежи. Особено обичаше часовете по изобразително изкуство, в които с удоволствие рисуваше мъгливи пейзажи и мрачни, зловещи замъци, толкова различни от идиличните залези и натюрморти, предпочитани от целия клас. Мал недоумяваше защо някой би пожелал да рисува нещо толкова скучно като купа с плодове.

Сега седеше пред дълга маса в читалнята на училищната библиотека - светло, просторно място с високи тавани, от които висяха флагове с цветовете на училището. За разнообразие Мал се опитваше да пише домашните си, но все се отплесваше да зяпа учениците, които минаваха през библиотеката на път от един час към друг. Освен това от есето, което имаше да пише за часа по оценяване на добрината, й се приспиваше. Затова се загледа през високите от пода до тавана прозорци към безупречно подстриганите морави, където играеше крокет (е, поточно бе да се каже, че се присмиваше на онези, които играят крокет), и към групичката дъбове, под чиято сянка често обядваше с приятелите си.

Да, животът в Аурадон беше хубав. По-хубав от неочаквано преобразяване на дрехите в полунощ, от безкраен празник с танцуващи чинии и прибори и дори от покана за кръщенето на новородена принцеса.

- Щастлива ли си? - попита глас, който я извади от необичайното за нея замечтано състояние.

Тя се изчерви и се усмихна на хубавото момче, седнало срещу нея, което отвърна на усмивката й изпод златистокафявия си перчем.

- Защо питаш? - попита тя.

- Изглеждаш... възторжена - каза Бен и я чукна с молива си по носа, за да й покаже, че се шегува.

Тя вдигна вежда.

- Просто си мислех какъв майтап ще е, ако залепим фалшив нос на Пин -отвърна тя.

Говореше за сина на Пинокио, притеснителен осмокласник. Бен се засмя, а очите му блеснаха. Той нямаше нищо против майтапите й.

Е, добре, ако Мал трябваше да избере онова, което й харесваше най-много в Аурадон, щеше да признае, че то е момчето, което в момента седеше срещу нея. Бен, синът на Бел и Звяра, беше не само най-милият човек, когото познаваше, но бе и приятен на вид (хм, много приятен), и умен на всичкото отгоре. По-важното беше, че макар Мал да бе пълната противоположност на множеството идеални принцеси в Аурадон, той я харесваше такава. Това я сгряваше, караше я да се чувства уютно, точно като старото й кожено яке от кръпки, което бе много повече в неин стил, отколкото разните къдрички и пайети. Въпреки че беше облякла официална рокля за коронацията му, тя се радваше, че не й се налага непрекъснато да ходи с рокли. Причиняваха й сърбежи.

Бен се усмихна и сведе глава към домашното си, а Мал се опита да последва примера му, но все я прекъсваха приятели, отбили се да й кажат „здрасти".

- Здрасти, Мал! Страхотен тоалет! - каза Лони с широка усмивка.

Откакто разбра истината за нещастното детство на злодейските наследници на Острова на изгубените, дъщерята на Мулан се държеше безкрайно мило с тях.

- Мал! - викна Джейн. - Ще се отбиеш ли после да ми помогнеш с домашното по честното си е честно? Не ми излизат уравненията.

Джейн често се притесняваше дали върши това или онова правилно, особено след поразиите, които бе сътворила на коронацията на Бен. Не беше леко да живееш в сянката на Феята кръстница, още повече че е директорка на училището ти.

- Благодаря, ще мина - каза Мал. - Няма проблем!

- Я виж ти кой е популярен - подкачи я Бен, когато момичетата се отдалечиха.

Мал махна снизходително с ръка.

- Просто всички се радват, че майка ми не ги превърна в драконова закуска.

Тя кимна към охраняваните, двойно заключени врати в края на читалнята, които водеха към новия затвор на Злодеида.

- Не че ги обвинявам.

Шегите й помагаха да заглуши все още живата вина, която изпитваше заради поведението на майка си. На повечето ученици, пратени някъде на обменни начала, не им се налагаше да се справят с проблеми като намерението на родителите им да се опитат да избият всички в новото училище.

Имаше ли наръчник за справяне с такова положение?

- Задължени сме ти - каза Бен със сериозно изражение. - Без теб нямаше да имаме никакъв шанс.

- Не се притеснявай, ще измисля как да ми се отплатите - рече Мал безгрижно. Не можа да сдържи една усмивка. - Макар че още едно твое вдъхновяващо изпълнение пред цялото училище, в което възпяваш абсурдната си любов към мен, може и да свърши работа.

Бен се усмихна широко.

- Готово! Този уикенд имаме турнир по случай Бала на випускниците. Ще поработя над танцовите си стъпки.

- Нямам търпение - засмя се Мал и затъкна кичур ярковиолетова коса зад ухото си.

- Сигурна ли си, че няма да те е срам да дойдеш с мен на танците след мача? -попита той и си затананика заразителна мелодийка.

- Ами просто ще си сложа една от маските на Мулан - рече тя.

Изведнъж земята под краката им завибрира и цялата читалня се разтресе. Мал грабна учебниците си, преди да паднат на пода, а Бен се вкопчи в ръба на масата, за да я удържи на място.

- Поредното земетресение - отбеляза Мал. - Трето тази седмица!

Тя по навик погледна през рамо към вратата, която водеше в затвора на Злодеида. Последният път, когато Мал бе усетила земята да вибрира по този начин, бе при появата на огромния дракон на коронацията, затова неволно свързваше земетресенията с майка си.

- Чувам, че се случват навсякъде, не само в Аурадон сити - намръщи се Бен. -Но все пак са естествено явление, не се тревожи. Тектонични плочи, които се плъзгат под океана, такива работи.

- Е, предпочитам да спрат да се плъзгат - каза Мал. - Призлява ми.

- Поне минават бързо - рече Бен.

За разлика от някои хора, помисли си Мал и се застави да не поглежда отново към вратата на затвора.

За щастие, този път не последваха вторични трусове и след час Мал бе забравила за земетресението. Бен започна да прибира учебниците си в чантата и тя погледна към часовника. Още не беше време за звънеца за вечеря.

- Тръгваш ли? - попита го. - Кралски задължения?

- Да, трябва да срежа лентата за откриването на новия Център за отдих на помощници. Не искам да се чувстват пренебрегнати.

Бен облече синия си блейзър с кралския герб във формата на зверска глава, избродиран на десния джоб.

- Искаш да кажеш, да помогнеш при рязането на лентата? - пошегува се Мал, но Бен не се засмя.

Тя знаеше, че той приема кралските си задължения много сериозно и че иска да бъде крал на всички в Аурадон, включително на помощниците на героите и на злодейските наследници.

- Ще ти пиша по някое време - Бен подръпна кичур от косата й.

- Не и ако аз ти пиша първа - обеща тя.

Мал пописа още малко, но спря, когато чу, че телефонът й жужи в раницата. С мисълта, че е Бен, тя го извади и погледна екрана, но есемесът беше от непознат номер. Странно. Тя отвори телефона и започна да чете.

Върни се там, където е мястото ти.

Моля? - написа тя. - За какво става дума? Огледа се подозрително, но библиотеката бе пълна само с ученици, които съвестно пишеха курсовите си работи по добродетели и ценности на компютрите или задълбочено четяха задължителната литература по доброта и приличие. Темата тази седмица беше Как да създадем уютен дом за седмина (джуджета по избор) на Снежанка.

Мал сведе отново поглед към телефона си и зачака да види какво ще се случи, а в стомаха й се появи и започна да расте топка от притеснение. Дълго време нямаше отговор и после малката пръчица в дъното на екрана взе да пръска искри, което значеше, че получателят на последното й съобщение пише отговора си. Най-сетне той се появи на екрана:

Кой си ти? - написа тя по-скоро раздразнена, отколкото уплашена.

Това беше всичко. Просто М. Кой беше М? Мал се втренчи в екрана. Кой настояваше тя да се върне на Острова на изгубените? И защо трябваше да се върне, преди да изгрее новата луна? Кога изобщо беше новолунието?

Мал не се сещаше за много хора, чието име започва с М, но имаше едно М в живота й, което значеше повече от всички други. Голямото М. Майка й. Възможно ли беше майка й да общува с нея чрез есемеси? Може и да бе затворена в гущерската си клетка, но си оставаше най-могъщата зла фея в историята на света. Мал предполагаше, че всичко е възможно.

Разбира се, че Злодеида би искала Мал да се прибере вкъщи. Майка й възнамеряваше да избяга от острова само защото невидимата бариера спираше достъпа й до магията. Тя презираше Аурадон с всичките му красиви гори и вълшебни реки. Ако Злодеида бе успяла да изпълни плана си, цялото кралство щеше да е мрачно, сурово и мизерно като Забранената крепост. С други думи, по-зловещо от всичко, което приятелите й в гимназия „Аурадон" можеха да си представят...

Тя не можеше да допусне да се случи нещо подобно.

Мал отново прочете тайнственото съобщение, а от тревога сърцето й започна да бие по-бързо. Тя събра нещата си, решена да открие приятелите си, за да й помогнат в разнищването на тази история.

Мал имаше чувството, че сладкият й живот в Аурадон съвсем скоро ще се вгорчи.