Завръщане на Острова на изгубените

33. Змийски люспи

Късно вечерта една фея потупа Бен по рамото и му каза, че Фейлин е помолила да се срещне с нея и екипа й архивари в библиотеката на дъба. Докато чакаше, Бен бе чел последните доклади за времето в цялото кралство, за да види дали нещата се влошават. През последните няколко часа никой не бе виждал лилавия дракон, но кой знае къде щеше да удари този път.

Той последва феята по виещата се стълба към огромната библиотека в един от най-високите клонове на дъба. Фейлин кръжеше пред огромен екран и си жужеше тихо с екипа си. Стаята беше топла и уютна, зад решетката на камината припукваше огън, а пред нея се редяха дълги маси, обвити в клонки и листа, на които работеха феите.

- А, Бен, дойде ли? Добре - каза тя и прелетя до него. - Мисля, че открихме нещо.

Тя махна с ръка към образите, прожектирани на екрана, а именно две увеличени снимки на лилави люспи. Фейлин литна към екрана и показа острите ръбчета на едната.

- Виж тук - каза тя. - Ръбовете на твоята люспа са почти същите като тези на люспата вдясно, макар че тя е почти десет пъти по-голяма. Лявата е твоята змийска люспа, а дясната е с големината на драконова люспа.

- Значи има съвпадение? - попита той.

- Така мислим. Или има две различни създания с идентични ръбове на люспите, или и двете люспи са от едно създание, което може да приема два различни образа. Мислим, че случаят е именно такъв, тъй като е почти невъзможно да съществуват две създания с точно тези особености - каза тя, прехвърчайки ту към едната снимка, ту към другата.

- Откъде е драконовата люспа? - попита Бен, като се опита да скрие тревогата си. - От Злодеида ли е?

- Не точно - каза тя и литна до рамото му. Гласът й беше тънък и мелодичен като звънче.

Бен издиша.

- Какво значи това? От какво същество е люспата?

- Не е от създанията, които имаме в базата данни. Колкото и да се опитвахме, не можахме да открием съответствие на твоята люспа, но Лекси Роуз се сети, че наскоро ни донесоха нещо подобно - Фейлин щракна прожектора, за да покаже следващата снимка. - Както знаеш, ние обичаме да изучаваме всяка страна на природата и винаги сме молили, ако някой в Аурадон открие нещо ново, да ни го изпрати, за да го добавим към колекцията си. Наскоро няколко джуджета копаели нова мина край Далечния залив и открили нещо необичайно.

Другите феи се размърдаха на столовете си и започнаха да хвърлят нервни погледи към екрана, когато на него се появи снимка на джуджета, ухилени пред фотоапарата, с колички, пълни с искрящи необработени диаманти.

- Виж тук - каза тя, литна обратно към екрана и запърха пред долната част на снимката.

Бен се наведе и видя, че подът на мината е посипан с лилави люспи.

- Скоро след това джуджетата затвориха мината. Разказаха как имали чувството, че е обитавана от духове, макар че никога не ги били зървали. Просто усещали странно присъствие там. Едно от тях, мисля, че беше племенник на Док, забелязал люспите и ни изпрати няколко за архива.

- Далечният залив е доста близо до Чаровния - каза Бен. - А Камелот е на север. Драконът явно е използвал минните галерии, за да се крие, и затова хората на Артур не са успели да го хванат. Трябва да вляза в мината с екип помощници.

- Джуджетата пратиха карта, така че няма да е трудно да откриеш входа - каза Фейлин. - Ще ти направя копие.

- Чакай малко, още не си ми казала дали е възможно люспите да са от Злодеида - напомни той.

- Съжалявам, но просто не знаем. Оказва се, че нямаме образец от Злодеида. Сабята на принц Филип е била избърсана грижливо след сблъсъка им преди двайсет години. Но ако ни пратиш люспа от гущера в библиотеката ви, ще можем да ти кажем със сигурност.

- Благодаря. Ще поръчам на хората си да изпратят образец възможно най-бързо. Много ми помогнахте.

Той стисна ръчичката на Фейлин с палец и показалец и махна на останалите феи.

- Бен, още нещо за този дракон... дори да не е Злодеида, пак е невероятно опасен. Ако е способен да мени формата и големината си, значи може да ползва изключително мощна магия. Трябва да си готов да използваш не по-слаби заклинания срещу него. Знам какви са правилата на Аурадон, затова не ти давам този съвет с леко сърце - каза тя. Жужеше тревожно.

- Няма да съм сам, не се притеснявай. Ще кажа на Мерлин да тръгне към Далечния залив при първа възможност. Този път ще му позволя да си донесе жезъла - усмихна се Бен. - Знам, че го сърбят ръцете да го вкара в работа.

Фейлин кимна.

- Представям си.

Забелязала мрачното му изражение, тя запърха успокоително край рамото му.

- Не забравяй, ако те налегнат съмнения, мисли за хубави неща и ще откриеш

правилния път.

Той се усмихна на миниатюрната фея. Най-хубавото нещо, за което можеше да помисли, бе Мал и приятелите й да се върнат от Острова на изгубените невредими. Надяваше се, че това ще се сбъдне.